2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
гр. София, 19.02.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3133 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 92973 /05.07.2018 г. на П. Д. С.-Л. и Й. А. Л., представлявани от адв. И. К., против въззивно решение № 3483/31.05.2018 г., постановено по гр. д. № 3650/ 2018 г. на Софийски градски съд, с което е отменено изцяло решение № 50057/28.02.2017 г. по гр.д. № 28229/2014 г. на Софийски районен съд. С атакувания съдебен акт са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу „Юробанк България“ АД искове по чл. 49, вр. с чл.45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 1 120 лева, представляващи заплатен от ищците адвокатски хонорар за процесуално представителство по изпълнително дело № 20117860401197 и гр.д. № 6817/2011 г. на Софийски районен съд, и за сумата от 15 646,64 лева, представляващи заплатена от ищците неустойка по предварителен договор от 19.09.2011 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 27.05.2014 г. до окончателното им изплащане.
В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като считат, че касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1/ може ли неизправната страна в едно правоотношение при образуване на изпълнително дело и налагане на обезпечения срещу лица, които не са негови длъжници, да бъде освободена от отговорност за възстановяване на вредите, причинени на тези лица; 2/ длъжни ли са лицата, сключващи сделки не по занятие и неразполагащи със специализирани знания и умения, да извършат проверки в публичния имотен регистър, преди да сключат предварителен договор за продажба на недвежим имот за евентуални вписани претенции от трети лица; 3/ неизвършването на такава проверка представлява ли съпричиняване на вредите по смисъла на чл.51, пр. 2-ро ЗЗД.
Ответната страна по жалбата – „Юробанк България“ АД, представлявана от юрисконсулт Б. К., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима в частта по предявения иск с цена 15646,64 лева – претендирано обезщетение за имуществени вреди, представляващо заплатената от касаторите неустойка по сключен предварителен договор от 19.09.2011 г. В частта, с която се атакува въззивното решение, произнесено по иска с цена 1 120 лева – за заплащане на обезщетение за вреди, представляващи заплатен от ищците адвокатски хонорар за процесуално представителство по изпълнително дело № 20117860401197 и гр.д. № 6817/2011 г. на Софийски районен съд – касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1-во ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. В случая, претенцията на ищеца за присъждане на имуществени вреди от непозволено увреждане попада сред изрично посочените от законодателя изключения, регламентиращи достъпа до касационен контрол с оглед цената на иска, поради което производството пред ВКС в тази му част и по този иск следва да се прекрати.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
По делото е установено, че на 24.02.2011 г. по гр.д. № 6817/2011 г. на Софийски районен съд са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които ищците П. Д. С.-Л. и Й. А. Л. в качеството им на поръчители са осъдени солидарно с главния длъжник „Ентърмедия“ ЕООД да заплатят на ответника „Юробанк България“ АД сумата общо в размер на 33 402,94 лева, дължима по договор за банков кредит от 15.05.2008 г., ведно със законната лихва от 16.02.2011 г. до окончателното й изплащане. Въз основа на издадения в полза на ответника изпълнителен лист е образувано изпълнително дело 120117860401197 по описа на ЧСИ М. М., с рег.№ …, по което на 31.05.2011 г. е наложена възбрана върху собствения на ищците недвижим имот – неурегулирано място от … кв.м., находящо се в землището на [населено място], м. …, район П., съставляващо имот с пл.№ … по кадастрален лист …/…. След подадено от П. Д. С.-Л. и Й. А. Л. възражение по чл. 414 ГПК, предявеният от „Юробанк България“ АД установителен иск по чл. 422 ГПК за дължимите по заповедта суми е отхвърлен с влязло в сила на 10.10.2013 г. решение № 4262/08.06.2013 г. по гр.д. № 3778/2012 г. по описа на СГС, ГО. Наложената възбрана е вдигната на 15.06.2016 г.
На 19.09.2011 г. П. Д. С.-Л. и Й. А. Л., в качеството на продавачи, са сключили с Д. Л. Д. предварителен договор за покупко-продажба на горепосочения недвижим имот, който към този момент е бил с вписана възбрана в полза на банката. В чл. 3.3 от договора ищците са декларирали, че върху имота няма наложени вещни тежести или ограничения. Страните уговорили срок за сключване на окончателния договор – първоначално до 31.10.2011 г., а след това по взаимно съгласие го удължили – до 30.06.2012 г. Поради неизпълнение на задълженията на продавачите да прехвърлят собствеността върху имота в уговорения срок, с нотариална покана, връчена на 27.05.2013 г. на П. Д. С.-Л., купувачът е упражнил правото си да го развали едностранно. На 12.06.2013 г. ищците са заплатили по банков път на купувачката Д. Л. Д. сумата от 31 293,28 лева, дължима на основание чл. 6.1 от договора и представляваща двойният размер на задатъка, заплатен от купувача в брой при сключването на предварителния договор.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата 15 646,64 лева, представляваща заплатения от ищците поради развалянето на предварителен договор задатък, въззивният съд е приел, че фактическият състав на чл. 49 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на ответника не е осъществен. Твърденията на ищците за противоправно поведение от страна на служители на банката, изразяващо се в незаконосъобразно налагане на възбрана върху имота, предмет на предварителния договор, са счетени за неоснователни. Изложени са мотиви, че възбраната е вписана в регистъра по партидата на Й. Л. на 31.05.2011 г. – няколко месеца преди сключването на договора, поради което ищците са имали възможност да извършат необходимата проверка в публичния регистър и да установят наличието й. Поради това, имуществените вреди от развалянето на договора, респ. невярно декларираните обстоятелства, касаещи отсъствието на вещни тежести върху имота, е следствие на тяхно поведение, а не на противоправни действия на служители на банката. Направен е извод, че липсва пряка причинна връзка между поисканата от ответника и наложена възбрана върху имота (към този момент ответникът е разполагал с изпълнителен титул) и претърпяната от ищците имуществена вреда и за настъпилия вредоносен резултат не може да бъде ангажирана отговорността на банката.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че предпоставки за допускане на касационното обжалване не са налице. Поставените в изложението въпроси не осъществяват общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК – същите не са обуславящи за спора и са неотносими.
По първия въпрос – съдът не е приемал, че неизправната страна по едно правоотношение може да бъде освободена от отговорност за възстановяване на вреди, когато те са следствие от нейно неправомерно поведение. Напротив, с обжалваното въззивно решение е прието, че в случая няма причинно-следствена връзка между предприетото от ответника във връзка с осъществяване на правата му по вземане, произтичащо от договор за банков кредит, по който ищците към този момент са имали качеството на поръчители на главния длъжник; че принудително изпълнение е предприето по издадена срещу тях заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, а възбраната е била вписана по партидата на собственика на имота Й.Л. в публично достъпния регистър, вписванията в който се считат известни и по отношение на третите лица, доколкото всеки заинтересуван може да поиска и да бъде извършена съответната проверка в регистъра. В този смисъл, както е посочил и съдът, ищците са могли при полагане на дължимата грижа за охрана на интересите си, преди да сключат договора да извършат проверка в регистъра за вписани тежести или ограничения върху имота им, което те не са сторили. Предприетите от ответника действия по снабдяването му със заповед за изпълнение и образуване на изпълнително дело по законоустановения ред не могат да доведат до ангажиране на деликтната му отговорност, доколкото не се твърди и не се установява да е налице злоупотреба с процесуални права. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). В случая, не е установена недобросъвестност на ответника във връзка с поисканата и наложена в негова полза възбрана върху имота на ищците.
Вторият въпрос също е ирелевантен, доколкото съдът не го е обсъждал, а отговорът му е очевиден – „специални знания” за извършване на проверка в имотния регистър не са необходими за никоя категория лица, извършващи сделки с имоти (по занятие или инцидентно). Регистърът е публичен и достъпен, както е достъпна и информацията за начините, по които заинтересованото лице може да поиска да бъде извършена проверка и да му се предостави справка. По третия въпрос, касаещ хипотезата на съпричиняване на вредите, въззивният съд също не се е произнасял (не е имал и задължение да го прави), тъй като подобни факти и обстоятелства не са били въведени като предмет на делото, а за първи път ищците ги сочат пред касационната инстанция.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 92973 от 05.07.2018 г. на П. Д. С.-Л. и Й. А. Л., представлявани от адв. И. К., в частта, имаща за предмет въззивно решение № 3483/31.05.2018 г. по гр. д. № 3650/ 2018 г. на Софийски градски съд, постановено по предявения с правно основание чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД иск с цена 1 120 лева и ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3483/31.05.2018 г., постановено по гр. д. № 3650/ 2018 г. на Софийски градски съд в останалата му обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която производството по делото е прекратено, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг състав на Върховния касационен съд. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.