2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
ГР. София, 06.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.10.19 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2614/19 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС са произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №5322/18 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част на въззивното решение е уважен до размер на 32 000 лв. предявеният от С. Н. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.282, ал.3, вр. с ал.1 и чл.26 НК/ вкл. от взетата за 53 дни мярка за неотклонение „задържане под стража” и временното отстраняване от длъжност във връзка с обвинението/, производството по което е прекратено с прокурорско постановление.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че в противоречие с цитараната задължителна и трайна практика на ВКС са решени следните правни въпроси от предмета на спора/смислово уточнени и конкретизирани от ВКС- ТР №1/19.02.10 г./: за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства на случая, за точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, съобр. указаното в ППВС №4/68 г.; за обезщетяване на неимуществените вреди, които са пряка последица от увреждането, според указаното в ТР №3/05 г. ОСГК, т.11; за необходимостта от излагане на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и обезщетените вреди; за прилагане на обществения критерий за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща чл.4 ЗОДОВ.
ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на соченото от касатора осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпроса за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства на случая, с оглед точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на обществено –икономическия критерий за справедлив размер на обезщетението, разработени в цитираната от касатора практика на ВКС – ППВС № 4/68 г., р.ІІ и посочените в изложението и служебно известни на съда решения по чл.290 ГПК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №5322/18 г. от 30.04.19 г. в обжалваната част, с която искът е уважен.
Касаторът не дължи държавна такса.
Да се докладва за насрочване в о.з.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: