О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№765
ГР. София, 15.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.10.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2141/18 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. И. срещу въззивното решение на Окръжен съд Сливен по гр.д. №575/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Ю. И. срещу касатора иск по чл.59 ЗЗД за сумата 7950 лв., с които ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата, ведно със законната лихва и сторените разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на цитираната практика на ВКС- ТР №1/13 г. ОСГТК и решения по чл.290 ГПК, без обаче да формулира ясно и точно правните въпроси, по които това противоречие е налице / ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК/. Поставя като значими за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото следните правни въпроси: Липсата на оценка на СМР в сграда основание ли е да се приеме, че стойността на построената нова двуетажна масивна жилищна сграда е далеч по –висока от стойността на средствата, с които ищцата е обедняла / участвайки в строежа/, а ответникът / като собственик на построеното/ се е обогатил?; При иск за неоснователно обогатяване допустимо ли е към обезщетението на ищеца да се включват и личните средства на трето лице – свидетел в процеса, на основание „множество писмени доказателства, които по косвен начин индицират информация и обосновават извод, че стойността на построената нова двуетажна масивна жилищна сграда е далеч по-висока от стойността на средствата, с които ищцата е обедняла , а ответникът се е обогатил?; При липсата на доказателства, от които да се установява, че ищецът е канил ответника да възстанови считаното за получено от него без основание, следва ли да се уважи искът при указание на съда, че / ищецът следва да докаже/, че обогатилият се е канен да възстанови полученото от него и кога конкретно е сторено това?
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: Липсата на формулиран точно и ясно правен въпрос, поставен в контекста на основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК сама по себе си е достатъчна, за да не се допуска обжалване на въззивното решение на това основание – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК, за което възразява и ответницата по жалба.
Не се установяват и предпоставките за допускане на обжалването на въззивното решение по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. В практиката на ВКС – ППВС №1/79 г. и решенията по чл.290 ГПК по приложението на чл.59 ЗЗД е разяснено, че в хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, т. е. дължи се връщането на по-малката сума между обединяването и обогатяването. По този въпрос съдебната практика не е противоречива.
В настоящия случай в отговора на исковата молба и в съд. заседание след доклада по делото ответникът не е възразил конкретно за съотношението между сумата, с която ищцата твърди, че е обедняла, влагайки я в строителството на сградата и пазарната стойност на последната,с която се е обогатил ответникът. Затова и доказателства за точната сума, на която възлиза стойността на сградата, не са събирани. От събраните по делото доказателства обаче /свидетелските показания на родителите на страните/ се установява, че новата масивна двуетажна жилищна сграда била построена на мястото на старата /двуетажна, наполовина тухлена, наполовина кирпичена/. Новата сграда била по-стабилна, с бетон, посочени са вложените в строителството й материали, както и размерът и произходът на сумите, с които са закупени, надвишаващи в пъти вложената от ищцата. При тези данни изводът на въззивния съд, че вложената от ищцата сума /чийто размер е установен от доказателствата по делото/ е по-малка от стойността на сградата е логичен и аргументиран. По подобен начин, след обсъждане на всички доказателства по делото, е определено обезщетението по чл.59 ЗЗД и в р. по гр.д.2509/17 г. на второ г.о. на ВКС. Или първите два въпроса са застъпени в практиката на ВКС, на която въззивното решение съответства. Затова не е налице основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 ГПК..
Третият въпрос е относим към иска за мораторна лихва по чл.86 ЗЗД, за което е възразила и ответницата по жалба. Този иск е отхвърлен с влязлото в сила първоинстанционно решение именно по съображения, че липсват данни ищцата да е канила ответника да възстанови полученото от него без основание. По главния иск с пр. осн. чл.59 ЗЗД, първоинстанционният и въззивният съд отново са следвали задължителната практика на ВКС – престацията по чл.59 ЗЗД е изискуема/възниква по см. на чл.114, ал.2 ЗЗД/ от момента на получаването й – ППВС №1/79 г., т.7, и поканата за връщането й не е елемент от фактическия състав, пораждащ това вземане.
По наведените от касатора в изложението му доводи за наличие на осн. по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, ВКС не се произнася в това производство. В ТР №1/19.02.10 г. е посочено, че осн. по чл.280, ал.1 са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на окръжен съд С. по гр.д. №575/17 г. от 12.02.18 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: