О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София, 16.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 2521 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 3768/20.06.2018 г. на М. Л. Ж. против разпореждане № 575/12.06.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 159/2018 г. по описа на Апелативен съд – В., с което е върната подадената от него частна касационна жалба с вх. № 2404/23.04.2018 г. срещу определение № 206/17.04.2018 г., постановено по същото дело.
Частният жалбоподател моли атакуваното разпореждане да бъде отменено и жалбата му да бъде разгледана. Аргументирал е необходимостта от предоставяне на безплатна правна помощ и е изложил съображения за неизпълнение на задълженията на назначения му особен представител. Поискал е с оглед допуснатата правна помощ да бъде назначен посочен от него адвокат.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
С определение № 206/17.04.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 159/2018 г. по описа на Апелативен съд – В. въззивният съд се е произнесъл по основателността на частна жалба срещу определение № 583/02.03.2018 г. по гр.д. № 464/2018 г. по описа на Окръжен съд-Варна. С първоинстанционното определение производството по иска на М. Л. Ж. против П. М. в качеството му на прокурор от Военно-окръжна прокуратура – В. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от ответника в резултат от неосъществяване на контрол и обективно разследване по прокурорска преписка, отказ да се образува наказателно производство и извършване на действия, противоречащи на закона, е прекратено като недопустимо на основание чл. 130 ГПК. По реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК М. Л. Ж. е подал частна касационна жалба срещу постановеното въззивно определение, в която се съдържа и искане за предоставяне на правна помощ. Апелативен съд-В. е съобразил, че касаторът изтърпява наказание в затвора и няма възможност, както и средства за ангажиране на адвокатска защита, която му е необходима за отстраняване нередовностите на частната касационна жалба, поради което е счел искането му за предоставяне на правна помощ за основателно и отправил е съответно искане до В. адвокатска колегия. С разпореждане № 469/17.05.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 159/2018 г. е назначен адв. М. Д. Ж. за осъществяване на правна помощ по отстраняване нередовностите на касационната частна жалба и са му дадени указания в едноседмичен срок да приведе жалбата в съответствие с изискванията на чл. 284 ГПК, като са указани неблагоприятните последици от неизпълнение. На 28.05.2018 г. редовно е връчено съобщение на особения представител адв. Ж., въпреки това в указания срок не е постъпило изпълнение. Като е констатирал изложеното Апелативен съд-В. е постановил обжалваното в настоящото производство разпореждане № 575 от 12.06.2018 г. и е върнал подадената частна касационна жалба на основание чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
Разпоредбите на процесуалния закон са императивни и съдът и страните са задължени да се съобразяват с тях. Съгласно чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК жалбата се връща, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности. Налице е неизпълнение на дадените указания, респективно – основание за връщане на подадената частна касационна жалба, поради което атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът е уважил молбата на жалбоподателя, съобразявайки разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за правната помощ и е допуснал правна помощ. Изпълнението на задълженията на процесуалния представител – адвокат / упълномощен от страната или служебно назначен адвокат, както в настоящия случай/, е извън предмета на настоящото производство и не може да послужи като основание за отмяна на постановения съдебен акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 575/12.06.2018 г. по в.ч.гр.д. № 159/2018 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено определение № 2841/29.11.2017 г. по гр.д. № 2665/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на М. З. Н. за освобождаване от заплащане на разноски в производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: