О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 930
ГР. София, 19.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.11.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2475/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК и пар.74 ПЗР на ГПК, ДВ бр.86/17 г.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. №19/2017 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма], [населено място] по чл.344, ал.1 , т.1-3 КТ , с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „шофьор на самосвал”, извършено на осн. чл.325, ал.1,т.4 КТ със заповед от 6.04.16 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на посочената в изложението практика на ВКС по следните въпроси от предмета на спора: 1.Дали срокът на трудов договор по чл.68, ал.1,т.2 КТ – за извършване на определена работа, може да се определя не от съдържанието на трудовия договор, а от срока на един друг, при това облигационен договор, сключен между работодателя и трето лице? 2.Дали тр. договор, в който е вписано, че се сключва на осн. чл.68, ал.1,т.2 КТ – до завършване на определена работа, но липсва конкретизация на работата, за която и до завършването на която се наема работникът и тя е описана като дейност, следва да се смята сключен за неопределено време, а породеното от същия тр. правоотношение – за безсрочно? 3.Следва ли в тр. договор, който е сключен като срочен – до завършване на определена работа, да има точно описание и определяне на работата, която ще се извърши?
Соченото противоречие не се установява: Въззивният съд е приел, въз основа на представен договор между [фирма], като възложител и ответника по иска, като изпълнител, че последният е поел да извършва сезонно снегопочисване и опесъчаване ва вътрешноведомствени пътища и площадки с трайни настилки на територията на възложителя, като позиционира там съответната снегопочисваща техника. От договора е видно, че дейността започва да се извършва не по –късно от 31.10.15 г. или веднага след първия снеговалеж, а краят на сезона за почисване и опесъчаване се определя от възложителя, но не може да е след 31.03.16 г. На 4.01.16 г. ищецът е сключил тр. договор с ответника за длъжността „шофьор на самосвал”, със срок на договора до завършване на определена работа „снегопочисване и опесъчаване 2015-2016 г.”, като в тр. договор изрично е посочено, че завършването на работата е съгласно договор, в който е фиксиран и краят на сезона за почистване и опесъчаване – 31.03.16 г. По делото е установено, че ищецът е освободен от заеманата длъжност след завършване на работата и след края на определения за нея сезон. Затова, според въззивния съд уволнението е законосъобразно и исковете за оспорването му – неоснователни.
Не се установява противоречие между изводите на въззивния съд по първия от въпросите и р. по гр.д. №1379/09 г. на трето г.о. на ВКС. Там исковете по чл.344, ал.1 КТ са уважени , но по неотносими към настоящия казус съображения – прието е, че сключеният между работодателя и трето лице облигационен договор, към който трудовият препраща, е такъв за отдаване под наем на обособена част от предприятие по см. на чл.123а КТ и са налице предпоставките по чл.123 а, ал.4 КТ за преминаване на тр. правоотношение към стария работодател, който продължава да извършва дейността – ТР №2/23.03.11 г.
Не се установява противоречие между изводите на въззивния съд и сочената от касатора практика на ВКС и по останалите два взаимносвързани въпроса: В случая, работата, до завършване на която е сключен трудовият договор, е достатъчно определена по вид, обем и качество още при сключването на договора / р. по гр.д. №2071/08 г. на второ г.о./, като крайният срок е определяем с препращането към упоменатия договор за снегопочистване, сключен от работодателя, като изпълнител с трето лице /р. по гр.д. №1471/09 г. на трето г.о. на ВКС/. Работата е достатъчно конкретизирана, което предпоставя ясен извод за реализирането й, с което тр. правоотношение се изчерпва/ р. по гр.д. №440/15 г. на четвърто г.о. на ВКС и по гр.д. №453/09 г. на трето г.о. на ВКС./.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. №19/17 г. от 13.03.17 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: