О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 918
София, 28.12.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 2876 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. А. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адв.Х., против решение от 23.03.2018 г. по в.гр.д. № 684/2017 г. на Окръжен съд – Перник, с което след отмяна на решение от 09.10.2017г. по гр.д.№498/2017г. на Районен съд – Радомир, са отхвърлени предявените от А. А. Д. срещу Териториално поделение „Държавно горско стопанство З.“ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че атакуваното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, както и че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация – ТП „Държавно горско стопанство Земен“, подаден чрез процесуалния представител юрисконсулт А., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която имат интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от А. А. Д. срещу Териториално поделение „Държавно горско стопанство З.“ искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № РД-07-64/ 02.05.2017 г. на директора на ТП Д. З.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „горски надзирател” и за заплащане на обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ.
Установено е въз основа на съдържанието на процесната заповед за уволнение, че дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено на А. Д. на основание чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ, затова че през периода м. октомври – м. декември 2016 г. като Старши лесничей и Горски надзирател в ТП Д. З. не е осъществил дължимия контрол на горските територии в поверения му охранителен участък в землището на [населено място], [община], с което е допуснал извършване на незаконна сеч в поотдели 221н, 221у и 221м без издадено позволително за сеч и без да отбити в основата с КГМ на 1032 броя дървета от зимен дъб на обща площ от 20 дка и извоз на незаконно добитата дървесина от посочените поотдели, установени при извършени проверки на 27.02.2017 г., 02.03.2017 г. и 07.03.2017 г. от служители на Югозападно държавно предприятие Б., ДП Д. З. и РУ – Р., и с поведението си е осъществил нарушение на трудовата дисциплина, изразяващи се в извършена злоупотреба с доверието на работодателя и неизпълнение на възложената му работа и възложени трудови задължения по заповед № РД-07-2/05.01.2016г. и заповед № РД-07-144/10.08.2016г. на директора на ТП Д. З..
Въззивният съд е изложил съображения, че при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че през периода м. октомври – декември 2016 г. ищецът А.Д. като Старши лесничей при ответника не е осъществил дължимия контрол при изпълнение на дейностите по опазване на поверения му охранителен участък на [населено място], [община], включен в трудовите му задължения. Посочено е, че включването в трудовите му задължения на функцията по контрол при изпълнението на дейностите по опазване на горските територии, включени в територията на Г. К., се доказва по делото както от длъжностна характеристика на Старши лесничей, според която част от основите задължения са свързани с организиране работата на горските надзиратели и извършване на проверка по документи и терен на осъществяваната от тях дейност, така и от посочените в уволнителната заповед заповеди № РД-07-2/05.01.2016г. и № РД-07-144/10.08.2016г. на директора на ТП Д. Земен за възлагане на ищеца на задължения по контрол при изпълнението на дейностите по опазване на горските територии, включени в територията на Г. К. и част от които е охранителен участък [населено място]. Изложени са съображения, че знанието на ищеца за посочените заповеди не е оспорено от него, а и същото се установява както от наведените от него доводи в исковата молба сочещи, че те се отнасят само за възложените задължения на длъжността Старши лесничей, която той не е заемал към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение, и възлагането на контрола по заповедта от 10.08.2016 г. на друг служител при ответника, така и от констативния протокол от 08.03.2017 г., съставен в присъствието на ищеца и подписан от него. Посочено е от съда, че със заповедта от 10.08.2016 г. на директора на ТП Д. Земен са обособени охранителните участъци и разпределени функциите на горските надзиратели, но с нея не е отменена заповед от 05.01.2016 г., възлагаща конкретно функцията по контрол на ищеца за територията на Г. К., поради което съдът е намерил за неоснователни наведените от ищеца доводи в обратния смисъл. Приел е, че след като в трудовите задължения на ищеца при заемане на длъжността Старши лесничей при ответника са били включени функции по контрол при изпълнението на дейностите по опазването на горските територии, включени в територията на Г. К., неосъществяването им несъмнено съставлява извършено от него нарушение на трудовата дисциплина.
Прието е от въззивния съд, че неупражненият от ищеца контрол при изпълнение на възложените му задължения като Старши лесничей при ответника съставлява не само тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, предвид възложените му от работодателя функции, сочещи за оказано по-високо доверие към него и свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, но и злоупотреба с доверието на работодателя по чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ поради осъществяването на бездействие – неполагането на дължимата грижа при изпълнението на така възложените му трудови функции по контрол, което е израз на несъблюдаване на дължимото съгласно чл. 125 и чл. 126, т. 9 от КТ поведение от него на добросъвестност и доверие в отношенията служител и работодател.
Въззивният съд е намерил, че в случая потестативното право на работодателя за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на служителя поради ангажиране на дисциплинарната му отговорност за горепосоченото нарушение на трудовата дисциплина не е погасено поради преустановяване на трудовото правоотношение между страните за длъжността Старши лесничей и заеманата на длъжността Горски надзирател за охранителен участък с. Д., намиращ се на територията на Г. З., към момента на връчването на процесната уволнителна заповед. Прието е, че от представените трудови договори, допълнителни споразумения и заповеди се доказа по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение, въз основа на което ищецът А.Д. през периода от 01.04.2015 г. до 14.02.2017 г. е заемал длъжността Старши лесничей при ответника, а от 14.02.2017 г. до 02.05.2017 г. – длъжността Горски надзирател, като от 01.03.2017 г. до прекратяване на трудовото правоотношение помежду им с процесната уволнителна заповед той е изпълнявал по вътрешно съвместителство съгласно чл. 259, ал. 1 КТ и длъжността Старши лесничей на Г. К. /така заповед № РД-07-25 от 02.03.2017г./. Изложени са съображения от въззивния съд, че с подписаните между страните заповед № РД-06-3 от 14.02.2017г. и трудов договор № ПО-01-9 от 14.022017г. е постигнато изменение на съществувалото помежду им трудовото правоотношение по взаимно съгласие съгласно чл. 119 от КТ, въз основа на което на ищеца е възложено изпълнението на работа за друга длъжност – Горски надзирател, а не прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Въззивният съд е посочил, че по тези съображения и установяването от работодателя на нарушение на трудовата дисциплина, осъществено от служителя, макар и при заемането на предходната длъжност, за него е съществувала възможността да ангажира дисциплинарната му отговорност. Посочено е от съда, че дори и условно да се приеме, че такова прекратяване е налице, към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е осъществял и работата за длъжността Старши лесничей на Г. К..
Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на въззивното решение по поставения от касатора въпрос/след уточнение в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС/: „при наличие на повече от един трудов договор със същия работодател /вътрешно съвместителство/ за нарушение на трудовата дисциплина по един от договорите работникът или служителят носи ли дисциплинарна отговорност по останалите договори, респ. носи ли работникът или служителят дисциплинарна отговорност по основния трудов договор за нарушение на трудовата дисциплина по предходен трудов договор, който е бил прекратен на друго основание, когато същата длъжност впоследствие е изпълнявана от него по вътрешно съвместителство“. Въпросът е от значение за точното приложение на чл.186 и сл. КТ, вр. 259, ал. 1 КТ и за развитието на правото, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и при условията на чл. 280, ал.1, т.3 КТ.
С оглед изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът не дължи заплащане на държавна такса по трудовия спор- чл.83, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 23.03.2018 г. по в.гр.д. № 684/2017 г. на Окръжен съд – Перник.
Делото да се докладва на председателя на ІII г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: