О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 906
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, 13.12.2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова ч. гр. д. № 2308 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма],[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], р-н „С.“, [улица], ет. 4, представлявано от управителя Ц. В. Д., чрез адв. К. Г., срещу Решение № 16 от 21.03.2017 г., постановено по в. гр. д. № 32/2017 г. на Окръжен съд – [населено място], с което е потвърдено Решение № 623/01.12.2016 г. по гр. д. № 2446/2015 г. по описа на Районен съд – [населено място], за отхвърляне на част от следните искове, предявени от В. Д. Г., ЕГН: [ЕГН], и уважени /исковете по т. 3 и т. 4 са били частично уважени/ с първоинстанционното решение, потвърдено с обжалваното въззивно решение: Иск с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ да бъде обявена за недействителна клаузата на сключения между [фирма] и В. Г. трудов договор № 64/28.04.2015 г., съгласно която придобитият от В. Г. трудов стаж е 0 години, вместо което да бъде признато за установено, че към момента на сключването на същия трудов договор В. Г. е имал придобит трудов стаж в размер на 19 години, 5 месеца и 26 дни; Иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ да се признае за установено, че трудовото правоотношение между [фирма] и В. Г. е прекратено на 30.07.2015 г., а не на 15.07.2015 г.; Иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ да бъде осъдено [фирма] да заплати на В. Г. полагащото му се трудово възнаграждение за времето от 01.06.2015 г. до 30.07.2015 г., ведно с добавките към същото за професионален опит от 11,4 % в общ размер на сумата от 1203,12 лв., от които 601,56 лв. за м. 06.2015 г. и 601,56 лв. за м. 07.2015 г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното издължаване; Иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД да бъде осъдено [фирма] да заплати на В. Г. сумата от 15 лева, представляваща законна лихва за забава върху полагащото му се трудово възнаграждение за м. юни 2015 г., считано от 01.07.2015 г. до подаване на исковата молба, както и сумата от 10 лева, представляваща законна лихва за забава върху полагащото му се трудово възнаграждение за м. юли 2015 г., считано от 01.08.2015 г. до подаване на исковата молба; Иск с правно основание чл. 215 от КТ да бъде осъдено [фирма] да заплати на В. Г. полагащите му се дневни пари по време на командировката му в [населено място] за времето от 01.06.2015 г. до 19.06.2015 г. в размер на 380 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното издължаване.
Касаторът счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба В. Д. Г., чрез адв. А. М., е подал отговор на касационната жалба и на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към нея. Претендира разноски за касационното производство съгласно представен списък на разноските и два договора за правна защита и съдействие.
Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, но е процесуално недопустима предвид ограниченията за касационно обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК
С чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК /И.. – ДВ, бр. 50 от 2015 г./ от касационно обжалване са изключени въззивните решения по трудови спорове, както и по исковете за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска до 5000 лв. Поради това, че въззивното решение по исковете по т. 1 и т. 2 не подлежи на касационно обжалване, както и че цената на всеки от предявените искове по т. 3, т. 4 и т. 5, е под установения в чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивните решения по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение, производството е приключило с постановяване на въззивното решение.
Подадената касационна жалба срещу въззивното решение се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на тази жалба касационно производство следва да бъде прекратено. Посочването в решението на въззивния съд, че подлежи на касационно обжалване, не създава обжалваемост на съдебния акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на [фирма], срещу Решение № 16 от 21.03.2017 г., постановено по в. гр. д. №32/2017 г. на Окръжен съд – [населено място].
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: