3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 253
гр. София, 03.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3934 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. З. М. от [населено място], срещу въззивно решение № 3236/23.05.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 5300/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 22059 от 29.12.2016 г., постановено по гр. дело № 55/2016 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение Т. М. е осъден на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД да заплати на Университет за национално и световно стопанство (УНСС) – гр.София сумата 7 642.08 лв., представляваща получено на отпаднало основание обезщетение по чл. 58, ал.3 от Закона за висшето образование (ЗВО) във връзка с прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.58, ал.1, т.3 ЗВО, което е отменено с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. д. № 46530/2008 г. на СРС. Обезщетението е присъдено със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.01.2016 г. до окончателното й изплащане и разноските по делото.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК (озаглавено „допълнителна молба” и подадено в изпълнение на указания на въззивния съд за отстраняване на нередовности по касационната жалба на страната) са поставени въпроси, които уточнени от състава на ВКС, съгласно т.1 от ТР№1/2009 г. на ОСГТК, касаят давностния срок, в който работодателят може да търси връщане на изплатено на служителя, при прекратяване на трудовия му договор, обезщетение по чл.58, ал.3 ЗВО и дължи ли се връщане на обезщетението, когато сумата е получена добросъвестно от служителя.
Ответната страна по касационната жалба – УНСС, представляван от адв. П.Л., в писмен отговор изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
По делото е установено, че със Заповед № ОП-3734/31.10.2008 г. трудовото правоотношение между страните за длъжността „асистент” в катедра „История” е било прекратено на основание чл.58, ал.1, т.3 ЗВО, като на касатора е било изплатено обезщетение за 12 месеца, общо в размер на сумата 7 642.08 лв., според предвиденото в нормата на чл. 58, ал.3 ЗВО. По предявени от служителя искове по чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ, с влязло в сила на 09.05.2012 г. съдебно решение, постановено по гр. дело № 46530/2008 г. по описа на СРС, заповедта за прекратяване на трудовия договор е отменена като незаконосъобразна и Т. М. е бил възстановен на заеманата преди това длъжност, като му е присъдено и обезщетението по чл.225, ал.1 КТ. При тези данни, съдът е приел, че предявеният от университета иск за връщане на изплатената като обезщетение сума от 7 642.08 лв. е основателен, тъй като с отмяната на заповедта и възстановяването на трудовото правоотношение между страните е отпаднало основанието, на което е изплатено обезщетението. Възражението на ответника, че претенцията е погасена по давност, е счетено за неоснователно. Съдът е посочил, че в случая разпоредбата, на която се позовава страната – чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, предвиждаща тригодишен срок за предявяване на тази категория искове по трудови спорове, е неприложима, тъй като в случая връщането на сумата е поискано от ищеца в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД – като получена на отпаднало основание. Обсъждайки предпоставките, при наличието на които за обеднилия се възниква правото да иска обратно връщане на даденото, поради отпадане на основанието за получаването му от насрещната страна, съдът е приел, че в случая е осъществен съставът на чл. 55, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД и вземането на ищеца се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Посочено е, че срокът тече от момента на настъпване на изискуемостта на вземането, или в случая – с отпадане на основанието за получаване на престацията (ППВС№1/1979 г.), което е станало с влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – на 09.05.2012 г. Искът е предявен на 04.01.2016 г. и следователно петгодишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД за завеждането му не е изтекъл.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол на обжалваното решение по изведения в изложението въпрос за давностния срок, в който работодателят може да търси връщане на изплатено на служителя, при прекратяване на трудовия му договор, обезщетение по чл. 58, ал. 3 ЗВО. По проблема за добросъвестността (чл.271, ал.1 КТ) на работника или служителя при получаването на суми, представляващи обезщетение, респ. възниква ли в този случай задължение за връщането им, въззивната инстанция не е формирала решаващи изводи, поради което основание за селектирането на жалбата по поставения въпрос не се установява. Доколкото обаче, въпросът касае характера на правния спор между страните, същият следва да бъде разгледан в производството по чл.290 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3236 от 23.05.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 5300/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавната такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на сумата 152.84 лв., както и че следва да представи платежния документ по делото. В противен случай жалбата ще бъде върната и производството по делото – прекратено.
В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията – докладчик за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.