О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№311
гр.София 19.04.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №4319 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Каст Футура-БГ“ ЕООД, чрез процесуален представител адв.П., срещу решение от 19.07.2018г., постановено по в.гр.д.№1089/2018г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която след отмяна на решение от 09.01.2017г. по гр.д.№1611/2016г. на Пловдивски районен съд, частично е уважен предявения от А. Т. К. иск с правно основание чл.200 КТ в размер на сумата 8 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по чл.280, ал.2 ГПК – поради очевидна неправилност, на въззивното решение .
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба А. Т. К., чрез процесуален представител адв.П., която счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Третото лице – помагач „Проджек Мениджмънт“ АД не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение в обжалваната част след частична отмяна на първоинстанционното решение частично е уважен предявения от А. Т. К. срещу „Каст Футура-БГ“ ЕООД иск с правно основание чл.200 КТ в размер на сумата 8 000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от професионално заболяване „Вегетативна полиневропатия на горни крайници, втори стадий“, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
Въззивното решение е постановено при новото разглеждане на делото, след като с решение № 72/09.05.2018г. на ВКС – III гр. о. по гр.д.№ 3123/2017г., с което е отменено въззивно решение от 21.04.2017г. на Окръжен съд –Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С отменителното касационно решение е прието, че правото за претендиране на обезщетение по чл.200 КТ не е погасено по давност, т.к. към датата на завеждане на исковата молба на 19.02.2016г. тригодишната давност по чл.358 ал.1 т.3 във вр. с ал.2 т.2 КТ не е изтекла. Дадени са и задължителни указания за разглеждане на иска по същество, респ. за обсъждане на доводите на страните /извън тези, свързани с възражението за погасяване по давност/, понеже това не е сторено от предходните инстанции.
Въззивният съд с постановеното решение при новото разглеждане на делото е приел въз основа на представените писмени доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника първоначално като „работник сглобяване на детайли“, а след това – като „машинен оператор“, като следствие на условията на труд при ответника ищцата е заболяла от “Вегетативна полиневропатия на горни крайници, втори стадий”, което заболяване е било признато за професионално с експертно решение на ТЕЛК.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса: „за задължението на съда да изложи собствени мотиви по всички искания и възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор“. Въпросът е поставен във връзка с оплакванията на касатора, че във въззивното решение не са обсъдени доводите му и представените в тяхна подкрепа доказателства за установяване, че началният момент на въздействие на заболяването на ищцата е настъпил при предходния й работодател; че не е бил уведомен като заинтересовано лице за постановените експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК и на ВАС, „всички изброени водещи до влизане в сила на ЕР на ТЕЛК от 28.02.2012г.“; че в решението си съдът не е обсъдил признаците на професионалната болест. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения въпрос. Както се посочи, въззивният съд е изложил съображения, че като следствие на условията на труд при ответника ищцата е заболяла от “Вегетативна полиневропатия на горни крайници, втори стадий”, което заболяване е било признато за професионално с експертно решение на ТЕЛК. В практиката на ВКС – напр. решение №238 от 22.06.2011г. по гр.д.№841/2010г. на ІVг.о., е изяснено, че: експертното решение на ТЕЛК, в качеството си на официален удостоверителен документ на установените в него факти, ангажира отговорността по чл. 200 КТ на онзи работодатели /един или повече/, за който е установено, че полаганата при него работа е в пряка причинна връзка с професионалното заболяване на работника или служителя. Възможно е комисията да установи подобна зависимост спрямо повече от един работодател и за удостоверителната сила на решението е без значение как е извършено изследването и дали то е само за условията на работа при последния работодател. Влезлите в сила експертни решения на експертните комисии по професионални болести са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Ако комисията е допуснала нарушения, нейният акт подлежи на обжалване по административен ред и с това право разполага, както осигурителя, така и работника или служителя. Инцидентно гражданският съд не може да коригира влязло в сила решение на ТЕЛК поради неправилност, нито сам да установява факти и обстоятелства, за които следва да се произнесе по надлежен ред ТЕЛК.
Касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради противоречието ме с практиката на ВКС по въпроса: „задължителни ли са указанията на ВКС за процесуалните действия, които трябва да извърши въззивният съд при новото разглеждане на делото“. Настоящият съдебен състав не намира да е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване, доколкото дадените с отменителното решение указания са за разглеждане на иска по същество, респ. за обсъждане на доводите на страните /извън тези, свързани с възражението за погасяване по давност/, понеже това не е сторено от предходните инстанции. Искът е разгледан по същество и са обсъдени доводите на страните и относимите към трудовия спор доказателства, поради което не може да се приеме, че указанията на ВКС не са били изпълнени.
Твърденията в изложението за очевидна неправилност на решението в случая не могат да обосноват извод, че въззивното решение е очевидно неправилно. Настоящият състав намира, че въззивното решение не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.07.2018г., постановено по в.гр.д.№1089/2018г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: