О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
[населено място] 08.06. 2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРИЯ ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело № 3929 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. В. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Д., срещу решение от 19.06.2017г. по в.гр.д.№775/2017г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение от 13.01.2017г. по гр.д.№10435/2015г. на Районен съд – Варна за отхвърляне на предявения от В. С. В. срещу Д. С. В. и В. Ц. Й.-К. иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Д. С. В., чрез процесуален представител адв.П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като съображенията си излага в писмен отговор. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба В. Ц. Й.-К. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от В. С. В. срещу Д. С. В. и В. Ц. Й.-К. иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство, изразяващо се в даване на невярно заключение по непредпазливост от вещото лице В. Й. от 25.02.2011г. по гр.дело № 2220/2004г. на Районен съд – Варна, като заключението е дадено от вещото лице без да извърши оглед на имота и без да направи справки в [община].
Въззивният съд е приел, че по делото не е доказано от обективна страна извършено от вещото лице престъпление по чл. 291, ал. 2 НК, т.к. задачата по приетата по делбеното дело – във фазата по извършване на делбата, експертиза включва даване на заключение за реална поделяемост на делбения имот, посочване на пазарна цена на същия, евентуално на обособени от него дялове и размер на среден месечен наем, но заключението няма за предмет установяване на факта дали процесният апартамент №7 съставлява самостоятелен, реално обособен обект, което да налага оглед на място или извършване на справки, въз основа което съдът би могъл да направи заключение може ли да бъде предмет на производство за делба. Посочено е, че въпросите дали процесния имот съставлява самостоятелен, годен да бъде делбен обект са предмет на разрешаване в първата фаза на делбата, при допускането й и в случая те са били разрешени с влязлото в сила решение по допускане на делбата, към момента на изготвяне на експертното заключение от 25.02.2011г., прието на 16,05,2011г., във втората фаза – по извършване на делбата.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят поставя въпросите: 1“може ли да се направи експертиза без оглед на имота, която да установи неговите технически характеристики относно поделяемост и самостоятелност“; 2“не следва ли в крайна сметка заключението да съответства на действителното правно и фактическо положение именно чрез извършване на огледа“
Касаторът сочи, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Моли да се вземе предвид и тълкувателно решение №5/2012г. по т.д.№5/2012г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и да са от значение за развитие на правото – т.4 на ТР №1/2009г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Отделно от това следва да се посочи, че първият въпрос в първата си част – относно поделяемостта на имота, не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е разрешен от въззивния съд и не от значение за конкретното дело, по което не е релевиран от ищеца в исковата молба. В останалата част този въпрос – относно самостоятелността на допуснатия до делба имот, от една страна представя неправилност на извода на съда, че такава задача не е поставяна на вещото лице, изготвило заключение във фазата на извършване на делбата, каквото оплакване освен това не се съдържа в касационната жалба, а от друга страна има установена съдебна практика, в съответствие с която въззивният съд е приел /а това се отнася и до втория от поставените от касатора въпроси/, че въпросите дали процесния имот съставлява самостоятелен, годен да бъде делбен обект, са предмет на разрешаване в първата фаза на делбата, при допускането й и в случая те са били разрешени с влязлото в сила решение по допускане на делбата, към момента на изготвяне на процесното експертно заключение във втора фаза на делбата. Решението по извършване на делбата няма да е съобразено със силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата досежно делбените имоти и тяхното описание, ако в него описанието на имотите сочи, че е извършена делба на имоти, които не са идентични с допуснатите до делба като пространствено обособена част от земната повърхност. В този случай решението по извършване на делбата е недопустимо, тъй като е налице произнасяне извън предмета на спора – решение №49/18.02.2013 г. по гр.д. №549/2012г. на ВКС, II г.о.
Интерес от предявяване на иска за установяване на престъпно обстоятелство е налице тогава, когато това обстоятелство е от значение за правоотношение, засягащо правната сфера на ищеца, или когато това обстоятелство съставлява основание за отмяна на влязло в сила решение, което обвързва ищеца със сила на пресъдено нещо /при спазване на ограниченията, предвидени в ТР № 5/ 14.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Въззивният съд не отрекъл на ищеца правен интерес от установителния иск по чл.124, ал.5 ГПК, поради което неоснователно е позоваването на касатора на ТР №5/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касационната жалба Д. В. следва да бъдат присъдени направените разноски за касационното производство в размер на 500лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.06.2017г. по в.гр.д.№775/2017г. на Окръжен съд – Варна
ОСЪЖДА на В. С. В. с ЕГН [ЕГН], да заплати на Д. С. В. с ЕГН [ЕГН], сумата 500лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: