3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
[населено място], 12.02. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №4955 по описа за 2014год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуален представител гл.инспектор-юрист И., против решение от 12.05.2014г., постановено по в.гр.д. №75/2014г. на Апелативен съд-Б., в частта, с която след частична отмяна на решение от 12.03.2013г. по гр.д.№1962/2010г. на Бургаски окръжен съд, е отхвърлено искането на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, по чл.28, ал.1 З./отм./ срещу С. И. Т. и [фирма] и в останалата част.
К. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата С. И. Т., чрез процесуален представител адв.К., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата [фирма], чрез процесуален представител адв.П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлено искането на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, по чл.28, ал.1 З./отм./ срещу С. И. Т. и [фирма] и в останалата част за отнемане в полза на държавата на имущество, подробно описано.
В. съд е приел за установено, че и в тази част претендирано за отнемане имущество на ответниците е придобито със средства от законни източници, което изключва приложението на разпоредбата на чл.4, ал.1 З./отм./.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно от това, при позоваването на касатора на решение №87/29.01.2010г. по гр.д.№369/2009г. на ВКС относно приетото в него, че: „З. задава предметните предели на спора по отнемане на имущество в полза на държавата по такъв начин, че всички обстоятелства от значение за имуществения патримониум на лицето, могат да се окажат решаващи”, касаторът не е посочил конкретно обстоятелство от значение за имуществения патримониум на лицето, което въззивният съд да е приел, че е неотносимо. К. сочи, че с решението на въззивния съд е постановено в противоречие с т. 19 от Тълкувателно решение №1 от 4.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 на ОСГК на ВКС. Съгласно посочената задължителна съдебна практика мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаващата, а не проверяваща правораздавателна дейност, каквото противоречие в случая не е налице, тъй като от съдържанието на въззивното решение е видно, че в мотивите се съдържа самостоятелна преценка на събраните доказателства и фактически изводи.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.05.2014г., постановено по в.гр.д. №75/2014г. на Апелативен съд-Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: