4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
С., 13.02. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети януари , две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 5938/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] , [населено място] срещу решение от 22.04.2014 год. по гр.д. № 169/2014 год. на Кюстендилския окръжен съд , с което е потвърдено решението на Районен съд [населено място] по гр.д. №1647/2013 год., с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Б. И. Д., извършено със заповед № 13/22.05.2013 год. на Изп. Директор на „Българско акционерно дружество Г.”, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „оператор на командно табло” и дружеството е осъдено да му заплати сумата 3 913,80 лв., съставляваща обезщетение за вреди в резултат на незаконно уволнение за периода от 23.05.2013 год. до 23.11.2013 год. , ведно със законната лихва , считано от 18.07.2013 год. до окончателното и изплащане. Присъдени са такси и разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост.
Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответникът по касация Б. И. Д. от [населено място] , чрез адв. З. Б. В. оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В представеното с касационната жалба Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал следния правен въпрос: Представлява ли обективна невъзможност и основание за уволнение по чл. 328,ал.1,т.12 КТ конкретното фактическо основание за уволнение, разбирано като непригодност на изпитваното лице за изпълняваната работа или заеманата длъжност поради повторно неиздържан изпит по Наредба № 9/09.06.2004 год. за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи . Застъпва се становище , че по този въпрос Кюстендилския окръжен съд се е произнесъл в противоречие с съдебна практика на ВКС Р № 2301/24.01.2007 год. по гр.д. №947/2004 на ІІІ г.о. на ВКС и Р по гр.д. 011/2011, в които се приема, че определена законова забрана за извършване на дадена дейност поставя страните по трудовия договор в обективна невъзможност за реалното изпълнение .
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че непригодността на лицето по смисъла на чл. 59,ал.2 от Наредба №9/09.076.2004 год. поради повторно неиздържан изпит по чл. 79 от наредбата не се покрива със фактическия състав на уволнителното основание по чл. 328,ал.1,т.12 КТ . Последното изисква след сключване на трудовия договор възникване на обективна фактическа или правна невиновна невъзможност за реално изпълнение на трудовите задължения във вид и обем , определени от съдържанието на трудовото правоотношение.Според съда обстоятелството ,че ищецът повторно не е издържал изпита за знанията по Наредба № 9 , сочи на липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, което е основание за прекратяване на трудовото му правоотношение по чл. 328,ал.1,т.5 КТ. Последното е така доколкото с цитираната наредба е регламентиран механизъм за контрол на знанията и уменията на работниците , необходими им за ефективна и безопасна работа. Същевременно в решението са изложени подробни съображения, относно това, че провеждането на изпита за проверка на съответните знания и умения са допуснати значителни пропуски , които сами по себе си дискредитират получените резултати.
В така постановеното решение посоченият от касатора правен въпрос не е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС. И в двете решения, на които касаторът се позовава , съответно Р № 2301/24.01.2007 год. по гр.д. №947/2004 год. на ВКС, ІІІ г.о. и П № 342/04.01.2011год. по гр.д. №1182011 год. , постановено при условията на чл. 290 ГПК и имащо задължителен характер, са постановени при различна фактическа обстановка и с оглед на това разглеждат различни от настоящата хипотези, поради което и отговор на поставения от касатора въпрос не се съдържа в тях. И в двете решения се приема , че хипотезата на чл. 328,ал.1,т.12 КТ е налице, когато е настъпила обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от страните, както е прието и в обжалваното въззивно решение.Като примери за такава обективна невъзможност за работника в първото цитирано решение се сочат случаите , когато работникът или служителят не получи лицензи или разрешения, от които се нуждае за да изпълнява работата си , когато бъде отстранен от работа поради наложена процесуална мярка от прокурора и съда , когато му бъде отнето свидетелството за правоуправление на МПС ,а то е необходимо за длъжността „шофьор”, когато трябва да му направят имунизации несъвместими със здравето му и пр., в които примери процесната хипотеза не попада. С второто решение е прието, че е налице обективна невъзможност работникът или служителят да изпълнява трудовите си задължения, когато същият е чужд гражданин и срокът на разрешението за работа е изтекъл.
Същевременно за да постанови обжалваното решение, както се посочи, въззивният съд е приел, че са налице пропуски в процедурата по която е проведен изпита, която я опорочават и не дават гаранция за верността на получените резултати, което съставлява допълнително съображение, обусловило изхода на спора и което не е предмет на поставения правен въпрос.
С оглед на горното, не са налице комулативните изисквания , с които процесуалният закон свързва достъпът до касационно обжалване , поради което такова не следва да се допусне.
Мотивиран от изложеното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.04.2014 год. по гр.д. № 169/2014 год. на Кюстендилския окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: