3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1135
[населено място] , 05.11. 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №3770 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. О. Л., чрез процесуален представител адв.Т. М., срещу решение от 12.03.2014г., постановено по гр.д.№300/2014г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 03.09.2013г. по гр.д.№41600/2012г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от О. О. Л. срещу Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване”, [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване”, представлявано от главен директор В. В., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадени е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която имат интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от О. О. Л. срещу Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване”, [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №РД-09-23/02.07.2012г. на главния директор на Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване” на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „специалист/експлоатация на железопътния транспорт” в отдел „Експлоатация на железопътния транспорт” в дирекция „Строителство” в Главно управление на ДП „Транспортно строителство и възстановяване” и за заплащане на обезщетение на основание чл.324, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал.1 КТ. В. съд е представеното с въззивната жалба доказателство – протокол №163/28.06.2012г. от заседание на Управителния съвет на ДП „Транспортно строителство и възстановяване” – за установяване, че е взето решение за съкращаване на щата, взето от компетентния за това орган. Видно от съдебния протокол по делото, въззивният съд е приел доказателството по съображение, че липсва надлежен доклад от първоинстанционния съд. Видно от въззивната жалба, същата не съдържа оплакване в тази насока /доводите в нея са, че е установена законността на уволнението с представените доказателства по делото, по съображения, че е представено утвърденото от гл.директор ново щатно разписание, в изпълнение на взетото от компетентния орган решение, член на който е и той, и което съгл. чл.11, т.6 П. не може да се различава от приетото от УС/. Това разрешение е в противоречие с т.2 на Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ВКС, ОСГТК, с което е прието, че: „В. съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания”.
Поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от касатора въпрос: „Какви са провомощията на въззивната инстанция, когато докладът по чл.146 ГПК на първоинстационния съд е непълен и/или неточен; може ли въззивният съд да допуска доказателства по реда на чл.266, ал.3 ГПК ако не е сезиран с такова оплакване”.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.03.2014г., постановено по гр.д.№300/2014г. на Софийски градски съд.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: