Определение №151 от 9.5.2016 по търг. дело №18/18 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 151

гр. София, 09.05.2016 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 5951 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 2649/11.03.2016 г. на [фирма] чрез адв. И. Х. В. за изменение на Определение № 178/11.02.2016 г., постановено по гр.д. 5951/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, III Гражданско отделение, в частта му за разноските.
Молителят претендира заплащане на сторените от него разноски в производството по допускане на касационно обжалване.
Ответната страна – В. С. Е., е депозирала становище, в което твърди, че по делото не са представени доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждени, тъй като последното е сторено чрез системата „онлайн банкиране“ и се смята за извършено чрез заверяване на сметката на кредитора, за доказване на което следва да се представи извлечение от банковата сметка на процесуалния представител. Прави възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение за защита и съдействие пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата е постъпила своевременно в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е основателна.
Върховния касационен съд, състав на III Гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
Касационното производство е образувано по жалба, постъпила от В. С. Е. против Решение № 3257/13.05.2015 г., постановено по гр.д. № 19149/2014 г. по описа на Софийски градски съд, IV „В“ състав, с което е отменено Решение № II-71-142/29.09.2014 г., постановено по гр.д. № 48854/2013 г. по описа на СРС, 71 състав, като отхвърля предявените от В. С. Е. срещу [фирма] кумулативно обективно съединени искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 094/12.09.2013 г. на управителя на ответното дружество и неговата отмяна; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „финансов директор“ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за заплащане на сумата в размер от 18 475, 30 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в периода от 24.09.2013 г. до 24.03.2014 г., ведно със законна мораторна лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.11.2013 г. до окончателното й изплащане.
С Определение № 178/11.02.2016 г., постановено по гр.д. 5951/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, III Гражданско отделение в производството по реда на чл. 288 ГПК не е допуснал касационно обжалване на Решение № 3257/13.05.2015 г., постановено по гр.д. № 19149/2014 г. по описа на Софийски градски съд, IV „В“ състав, с което е отменено Решение № II-71-142/29.09.2014 г., постановено по гр.д. № 48854/2013 г. по описа на СРС, 71 състав. С отговора на касационната жалба, постъпил от ответника по жалбата [фирма] е направено искане за присъждане на разноски, приложени са договор за правна защита и съдействие № 010176/30.07.2015 г. и преводно нареждане от 31.07.2015 г. за заплащане на сумата в размер от 1 600 лв. С определението, постановено в производсвтото по чл. 288 ГПК Върховния касационен съд, III Гражданско отделение не е присъдил сторените от ответника по касационната жалба съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
В производството по чл. 248 от ГПК съдът може да измени или допълни постановения съдебен акт в частта за разноските при установяване на неправилно изчисляване на направените разноски или пропуск да се присъдят такива.
Съдът в настоящия състав намира, че определението по чл. 288 ГПК следва да се допълни, като на молителя се присъдят направените разноски. От преводно нареждане от 31.07.2015 г., се установява, че молителят е запалтил по сметаката на адв. И. Х. В., уговорения с договор за правна защита и съдействие № 010176/30.07.2015 г., адвокатски хонорар в размер на сумата от 1 600 лв.
Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение е основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, съобразявайки предмета му пред касационната инстанция – произнасяне по допускането на касационно обжалване по въззивно решение с предмет обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ. Съгласно приетото с т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1, пр. първо от Наредба № 1/2004 г. по отношение на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, а възнаграждението по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ се определя съобразно чл. 7, ал. 1, т. 1, пр. трето във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата според материалния интерес по трудовия спор. С оглед на така изложеното минималното адвокатско възнаграждение по делото съобразно цената на предявените искове, определено по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. (ред. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.) е в размер на 1 464, 26 лв., от които 380 лв. по обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, в размер на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ (Постановление № 139/04.06.2015 г. на МС) и 1 084, 26 лв., изчислени съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата върху сумата от 18 475, 30 лв. – по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Така установеният минимален размер на адвокатското възнаграждение, следва да се редуцира до сумата от 1 098, 20 лв., тъй като съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, без явяване в съдебно заседание възнаграждението е в размер 75 % от възнаграждението по чл. 7 от Наредбата.
Предвид изложеното, налице са условията на чл. 248, ал. 3 ГПК за изменение на постановеното определение по чл. 288 ГПК в частта му за съдебните разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Определение № 178/11.02.2016 г., постановено по гр.д. 5951/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, III Гражданско отделение, както следва:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. стефанова Е., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 1 – адв. Б. А. Е., да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], № 20, ет. 1, сумата в размер от 1 098, 20 лв. – съдебни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top