3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
[населено място] 22. 04. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №53 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Ч. от [населено място], чрез процесуален представител адв.А., срещу решение от 27.06.2014г., постановено по в.гр.д.№116/2014г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 15.01.2014г. по гр.д.№809/2012г. на Силистренски районен съд за уважаване на предявения от Д. А. С. срещу Г. Д. К. и С. И. Ч., иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Д. А. С. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и с цена на иска над 5000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с която на основание чл.135 ЗЗД е обявен за недействителен по отношение на Д. А. С. договор за дарение на недвижим имот в [населено място], ск лючен с н.а.№18/2011г. между Г. Д. К. като дарител и дъщеря й С. И. Ч. като надарен. Прието е, че са налице предпоставките на иска – установено е качество на кредитор на ищеца /установено е с влязло в сила съдебно решение/ и намира приложение презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД.
Касаторът сочи в изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Това се отнася и до доводите, че въззивният съд е разместил доказателствената тежест в противоречие с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, като страната счита, че за успешното провеждане на иска с правно основание чл.135 ЗЗД „трябва имуществото на длъжника да е недостатъчно или да липсва такова”. Не е налице и допълнително основание по чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът е посочил съдебна практика – определения на ВКС по чл.288 ГПК, с които не е допуснато касационно обжалване, които не съставляват съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, нито са постановени по дела по спорове по чл.135 ЗЗД. Отделно от това, въззивното решение е в съответствие със задължителната практика на ВКС – постановени по реда на чл.290 ГПК решение по гр.д.№1379/201г. на ВКС, ІІІг.о. относно елементите на иска по чл.135 ЗЗД и решение по т.д.№422/2012г. на ВКС, Іт.о., с което е прието следното: Възражението, че длъжникът разполага и с друго имущество, извън разпореденото, или че получената насрещна престация е равностойна на цената на недвижимия имот не е основание да се приеме, че не е налице увреждане. Противното би означавало при недобросъвестност на длъжника – същият не плаща свой дълг, да му се предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните имущества да се насочи принудително изпълнение. Съществуването на друго имущество предполага разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от длъжника, поради което и кредиторът не следва да е задължен да установява цялостното финансово състояние на длъжника или разликата между продажната и действителната цена и само, когато длъжникът не разполага с друго имущество или същото е недостатъчно, да упражни правото си по чл.135 ЗЗД. Обявената относителна недействителност възстановява в отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по времето на възникване на задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е притежавано от длъжника и по правилото на чл.133 ЗЗД е служело за общо удовлетворение на кредитора.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.06.2014г., постановено по в.гр.д.№116/2014г. на Силистренски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: