О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
гр. София, 20.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 958/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
М. З. Х. от [населено място] обжалва с касационна жалба решение № ІІІ-152/24.11.2015 г. по въз. гр.д. № 1649/2015 г. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено първоинстанционното решение по гр.д. №288/2014 г. на Районен съд [населено място], с което съдът е признал за установено вземането на [фирма] по отношение на М. З. Х. за сумата от 18 450 лв. , представляваща невърната заемна сума по договор за паричен заем от 25.09.2008 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението -11.03.2014 г. до окончателното плащане, за което е издадена Заповед №102/12.03.2014 г. по ч. гр.д. №187/2014 г. като М. З. Х. е осъден да заплати и разликата над заявената претенция в заповедното производство от 18450 лв. до размера на 19 438 лв. т.е. 988лв. неизплатена главница, ведно със законната лихва , считано от 11.03.2014 г. до окончателното изплащане на вземането и са присъдени разноски.
Ответникът по касационната жалба [фирма] , [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
При преценка на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
В представеното Изложение на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът е формулирал следните процесуалноправни въпроси: 1.Може ли да служат като доказателство по делото счетоводните записвания на страната, ако не е доказано в хода на производството редовността на водене на счетоводството и задължен ли е съда служебно да извърши проверка дали е редовно водено счетоводството, дори и да не е заявено възражение в тази насока?
2.Може ли доказателства събрани по друго дело да служат като доказателство по настоящото производство ,ако не са налице основанията по чл. 25/ съдебна поръчка/ ,чл. 243 ГПК/ при оттегляне на иск и предявяването му наново и чл. 207 ГПК / обезпечаване на доказателства / .
3. Съдът длъжен ли е да възприеме заключението на вещото лице във всички случаи , когато не е оспорено от страните , независимо от неговата непълнота, неяснота или необоснованост или следва да се обсъжда с всички останали доказателства.
Според касатора по отношение на тези въпроси е изпълнено основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК като с обжалваното решение същите са разрешени в противоречие с тяхното разрешаване с посочена в Изложението задължителна практика на ВКС.
Формулирани са и следните материалноправни въпроси:
1.Нищожна ли е като противоречаща на морала и добрите нрави клауза за заплащане на неустойка за забава / мораторна неустойка/ , чийто размер е 1/6 от главницата.
2.При определяне поредността на погасяванията, под лихва нормата на чл. 76,ал.2 ЗЗД единствено договорна / възнаградителна / лихва ли визира или и задълженията за неустойки и лихви, които имат обезщетителен характер.
По първия въпрос според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №1/15.06.2010 г. на ВКС по ТД №1/2009 г. ОСГТК и Р №74/21.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 541/2010 г. , ІV г.о., които имат задължителен характер, а по втория в противоречие с практика на ВКС, която има задължителен и незадължителен характер.
Съгласно разясненията дадени в т.1 ТР №1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за да се допусне касационно обжалване следва да са изпълнени комулативно две предпоставки: касаторът да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос и по отношение на него да е изпълнено допълнително основание / критерий/ по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. Правните въпроси следва да са от значение за изхода по конкретното дело , за формиране решаващата воля на съда , но не и за правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Посочените от касатора процесуално правни въпроси така както са формулирани, не са били предмет на обсъждане във въззивното решение и с оглед на това не могат да са обуславящи за изхода на спора.
Действително приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза е изготвена въз основа на извършена проверка в счетоводството на ищцовото дружество, като вещото лице е имало задача да установи извършените плащания от ответника за даде заключение за задължението на ответника по договора, погасената сума и неиздължения остатък. Въпросът за редовността на счетоводните записвания/ които в случая касаят не цялото счетоводство а данните за извършени плащания/ не е стоял и съответно съдът не го е изследвал и обсъждал. Същевременно заключението е обсъждано заедно с другите събрани доказателства. От мотивирането на въпрос №2 в изложението става ясно , че под „доказателства от друго дело” касаторът има предвид, процесния договор за заем и анекс към него по ч. гр.д №187/2014 г. на РС [населено място], което е образувано по подаденото от [фирма] заявление за издаване на заповед за изпълнение.В тази връзка следва да се посочи, че заповедното производство в случая е част от общото производство по решаването на правния спор между страните, доколкото предшества и обосновава исковото производство по чл. 422 ГПК и следователно не става въпрос за доказателства по друго дело.
Не налице противоречие между първият материалноправен въпрос и посочената задължителна практика, доколкото същата предвижда преценката на съда относно нищожността на договорената неустойка поради противоречие с добрите нрави да се извършва във всеки конкретен случай.
Касационното обжалване с обаче следва да се допусне по материалноправния въпрос: При определяне поредността на погасяванията под лихва нормата на чл. 76,ал.2 ЗЗД единствено договорна /възнаградителна / лихва ли визира или и задълженията за неустойки и лихви, които имат обезщетителен характер. По отношение на този въпрос е изпълнено посоченото допълнително основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК като в обжалваното решение същият е разрешен в противоречие с Р № 111/27.10.2009 г. на ВКС по т.д. № 296/2009 г. І т.о. ТК , постановено при условията на чл. 290 ГПК, поради което има задължителен характер.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-152/24.11.2015 г. по въз. гр.д. № 1649/2015 г. на Окръжен съд [населено място].
Указва на касатора М. З. Х. от [населено място],общ. Р. , обл. Бургаска да представи доказателства за заплатена по сметката на Върховният касационен съд държавна такса в размер на 388,76 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва да Председателя на 3-то г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
В противен случай касационната жалба ще бъде върната.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: