1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1037
ГР. С., 09.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.10.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №3508/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ, чрез ОП – Х., срещу въззивното решение на Окръжен съд Хасково /ОС/ по гр.д. №61/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер от 15 000 лв. предявеният от Т. М. срещу касатора иск по чл.2, т.2 / сега 3/ от З., за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, вр. с ал.2, вр. с чл.354а, ал.1 НК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че в противоречие с практиката на ВКС са разрешени от въззивния съд процесуалният въпрос за задължението на съда да направи анализ на всички доказателства по делото при обосноваване на извода за основателност на исковата претенция по чл.2,т.2 З. и материалноправният въпрос по прилагането на чл.52 от ЗЗД и установеният там критерий за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, след преценка на всички конкретни обстоятелства, разкриващи обема и тежестта на вредата. Не са съобразени указанията на ППВС №4/68 г., т.11, както и практиката на ВКС по чл.290 ГПК – р. по гр.д. №1221/11 г. и по гр.д. №85/12 г. на четвърто г.о.
С. основание за допускане на обжалването не се установява. В. съд е формирал извода си за основателност на иска след преценка на твърдяните и установени по делото обстоятелства, обосноваващи отговорността на ответника: повдигнато срещу ищеца обвинение в извършване на посоченото по-горе престъпление, по което ищецът / като подсъдим/ е оправдан с влязла в сила присъда. Така са спазени указанията на ТР №3/2005 г.
Обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение е определено след преценка на установените обективно съществуващи обстоятелства, разкриващи обема и тежестта на моралната вреда: отчетено е, че обвинението е в извършване на тежко престъпление по см. на чл.93 НК, продължителността на наказателното преследване /с досъдебна и съдебна фаза/ е повече от 7 години, първоначално взетата срещу ищеца мярка за неотклонение е „задържане под стража” за близо 9 месеца, заменена след това с „парична гаранция от 3000 лв.” Обвинението се е отразило негативно / по описания от въззивния съд начин/ на психиката, личният живот и обществената реализация на ищеца, който е неосъждан и няма предишни криминални прояви. Не е установено той лично да е допринесъл за увреждането. Поведението на трети лица – съподсъдими с ищеца, в случая е ирелевантно / р. по гр.д. №1205/12 г. на четвърто г.о. на ВКС/.
Така въззивното решение по въпроса за определяне на обезщетението за неимуществени вреди съответства на указанията в ППВС №4/68 г. и на приетото в цитираните решения по чл.290 от ГПК. С тях по искове на същото основание са определени по –ниски по размер обезщетения, но при други конкретни обстоятелства /друго по характер и тежест обвинение – по чл.323 НК, по-кратко наказателно преследване с мярка за неотклонение „подписка” – по гр.д. №85/12 г.; подобни са при сравнение и обстоятелствата по второто цитирано в изложението дело – гр.д. №1224/11 г. на четвърто г.о./.
Т. от касатора основание за допускане на обжалването не е налице и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Хасково по гр.д. №61/14 г. от 26.02.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: