О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
ГР. София, 30.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 30.05.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2180/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Т. Б. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №19280/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлено искането на касаторката по чл.73, вр. с чл.76, ал.4, вр. с чл.45, ал.1,т.8 и чл.19 ЗГР за промяна на пола, ЕГН и името й, поради твърдяна транссексуалност.
Касационнтата жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение/ при обусловеност на претенцията по чл.19 ЗГР/ и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК. Намира, че въпросите от предмета на спора:
1. Медицинските мерки като хормонална терапия и хирургическа интеревенция условие ли са за промяна на пола, включват ли се в предмета на делото и обуславят ли тези мерки изхода на делото?
2. Може ли и кога съдът да се отклони от приетото в комплексната съдебно- психиатрична и психологична експертиза на вещите лица и да приеме противното, като решаващият извод за изизкването за хормонална терапия и хирургическа интервенция се основава единствено на житейските правила и логика и от този аспект какъв е критерият за фактите, по отношение на които съдът изгражда извод за причинноследствените връзки по опитните правила и логиката?
3. Може ли съдът да основа решението си само на избрани от него факти и без да обсъди останалите събрани по делото доказателства, и без да изложи съображения защо ги отхвърля, и без да прецени тяхната взаимна логическа връзка?- са актуални както за конкретния спор, така и с оглед на принципно тълкуване на материалните и процесуални норми. В настоящия казус се засяга и най-съществената и сложна по естеството си процесуална дейност, която съдът следва да осъществи, за да достигне до основни изводи за съществуването на спорното право, както и за механизма, по който съдът субсумира установените факти под съответната правна норма. Според касатора въззивното решение противоречи на вл. в сила решения по гр.д. №5262/11 г. на СРС, по гр.д. №10044/09 г. на РС – Варна, по гр.д. №2277/12 г. на Шуменски РС и по гр.д. №15866/13 г. на Градски съд София и на р. на ЕСПЧ по делото В. К. срещу Германия – жалба №35968/97 г.
ВКС намира, че следва да допусне обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК по първия и втория от поставените въпроси поради противоречие на решаващите изводи по въпроса в обжалваното решение и тези на СГС в р. по гр.д. №15866/13 г. и поради липса на практика на ВКС по въпроса и по дела с подобен характер.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София от 11.02.16 г. по гр.д. №19280/14 г.
Указва на касатора Т. Б. да внесе д.т. за разглеждане на жалбата в размер на 15 лв. в едноседмичен срок от съобщението и в същия срок да представи в съда вносния документ, като в противен случай жалбата ще бъде върната.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в о.с.з. или за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: