4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
[населено място] 14. 04. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5859 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба на Р. В. Г. от [населено място] дол, чрез процесуален представител адв.А., срещу решение от 16.06.2014г., постановено по в.гр.д.№141/2014г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 02.01.2014г. по гр.д.№807/2013г. на Дупнишки районен съд за уважаване на предявения от К. Б. Г. иск с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД, вр. чл.25, ал.2 СК/отм./ и за отхвърляне на насрещния иск на Р. В. Г. по чл.55, ал.1 ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба К. Б. Г., чрез процесуален представител адв.Д., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което на основание чл.127, ал.2 ЗЗД, вр. чл.25, ал.2 СК/отм./ е осъдена Р. В. Г. да заплати на К. Б. Г. сумата 5707,43лв., представляваща половината от задължението, което ищецът изплатил с лични средства за периода м.октомври 2008г. /след датата на развода между страните/ до 11.03.2013г. по договор за кредит за текущо потребление от 23.05.2006г., сключен с [фирма] клон [населено място] дол по време на брака между страните, ведно със законната лихва от 10.04.2013г. до изплащане на сумата и за отхвърляне на предявения от Р. В. Г. срещу К. Б. Г. насрещен иск с правно основание по чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата по насрещния иск сума в размер на 4755лв., от които 3755лв., представляващи предоставени от ищцата по насрещния иск лични средства, чийто произход е от продажбата на недвижим имот, нейна лична собственост, и 1000лв., представляващи получен от нея банков кредит, предоставен на ответника по насрещния иск, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск.
Касационната жалба е процесуално допустима в частта срещу въззивното решение по първоначалния иск – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и с цена на иска над 5000лв.
Касационната жалба е процесуално недопустима в частта срещу въззивното решение по насрещния иск поради това, че цената на предявения иск е под установения в чл.280, ал.2 от ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела, производството е приключило с постановяване на въззивното решение. Подадената при действието на чл. 280, ал.2 от ГПК/изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ касационна жалба срещу въззивното решение в частта относно насрещния иск се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на тази жалба касационно производство следва да бъде прекратено. Посочването в решението на въззивния съд, че подлежи на касационно обжалване, не създава обжалваемост на съдебния акт.
В останалата част касационна жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Касаторът сочи в изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по въпросите: „паричните средства, придобити по време на брака от продажба на лично имущество на единия съпруг и депозирани в банков депозит на името на другия съпруг, с който той се е разпоредил еднолично, съставлява ли СИО” и „в случай, че с тези парични средства е погасен банков кредит, получен по време на брака във връзка с придобиването на имущество на значителна стойност, налице ли е преобразуване на лично имущество на съпруга, отчуждил свое лично имущество за получаването на тези парични средства”. Касаторът счита, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд при противоречива съдебна практика и че са от значение за развитие на правото. Поставените от касатора въпроси включват в себе си и предпоставят фактическа обстановка от тази, която е приета за установена по делото, поради което не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. /мотиви по т.1 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Това се отнася и до посоченото в допълнителна молба от 19.08.2014г., в която касаторът сочи, че „още във въззивната жалба е повдигнат въпросът за неточен и непълен доклад, който въпрос е аргументиран с ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1 от 2013г. на ОСГТК, защото е приел, че част от кредита е използван за закупуването на имота, а остатъкът е усвоен за ремонти по нето, т.е. за задоволяване нуждите на семейството”,”което не е доказано…, а тъкмо обратното,…”. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.06.2014г., постановено по в.гр.д.№141/2014г. на Варненски окръжен съд, в частта, с което е потвърдено решение от 02.01.2014г. по гр.д.№807/2013г. на Дупнишки районен съд в частта, с която на основание чл.127, ал.2 ЗЗД, вр. чл.25, ал.2 СК/отм./ е осъдена Р. В. Г. да заплати на К. Б. Г. сумата 5707,43лв., представляваща половината от задължението, което ищецът изплатил с лични средства за периода м.октомври 2008г. /след датата на развода между страните/ до 11.03.2013г. по договор за кредит за текущо потребление от 23.05.2006г., сключен с [фирма] клон [населено място] дол по време на брака между страните, ведно със законната лихва от 10.04.2013г. до изплащане на сумата
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Р. В. Г. срещу решение от 16.06.2014г., постановено по в.гр.д.№141/2014г. на Варненски окръжен съд, в частта, с което е потвърдено решение от 02.01.2014г. по гр.д.№807/2013г. на Дупнишки районен съд в частта за отхвърляне на предявения от Р. В. Г. срещу К. Б. Г. насрещен иск с правно основание по чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата по насрещния иск сума в размер на 4755лв., от които 3755лв., представляващи предоставени от ищцата по насрещния иск лични средства, чийто произход е от продажбата на недвижим имот, нейна лична собственост, и 1000лв., представляващи получен от нея банков кредит, предоставен на ответника по насрещния иск, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск и ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази част.
Определението за недопускане на касационно обжалване не подлежи на обжалване. Определението за оставяне без разглеждане и частично прекратяване на касационното производство подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: