Решение №391 от 17.10.2016 по търг. дело №1156/1156 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 391

гр. София, 17.10.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 3794/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Л. С. – Р., чрез адвокат В. П. против определение № 531 от 06.07.2016 г., постановено по в. гр. д. № 57/2016 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което е изменено в частта за разноските решение № 104 от 24.03.2016 г., като ответникът В. Б. В. е осъдена да заплати на ищцата сумата от 204, 67 лв., представляваща направени пред двете инстанции разноски по делото с оглед уважената част от иска.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, с оглед на което съдът да отхвърли молбата на ответницата В. Б. В. за намаляване на така присъдените с решение № 104 от 24.03.2016 г. по гр. д. № 57/2016 на Окръжен съд – Перник в полза на ищцата разноски по делото. Навеждат се твърдения за неправилност относно изводите на въззивния съд, че в представения пред първа инстанция договор за правна защита и съдействие има уговорен размер на дължимото се адвокатско възнаграждение, но липсват доказателства същото да е платено. Претендира направените разноски пред касационната инстанция.
Ответникът В. Б. В., чрез адвокат Д. е подала писмен отговор, в който подържа, че жалбата е неоснователна, тъй като дори да се приеме,че адвокатското възнаграждение е изплатено и като такова следва да бъде присъдено, то видно от представените доказателства за направени разноски по делото, както и от списъка по чл. 80 ГПК е, че разноските са направени от двете ищци, поради което молителката Л. С. има право едва на половината от присъдените разноски, които според ответницата възлизат на сумата от 180 лв.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 248, ал. 3 във вр. с чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. Съображенията за това са следните:
Производството по делото е започнало по предявен от частната жалбоподателка Л. Л. С. – Р. и П. Иванова П. срещу В. Б. В. иск за признаване със сила на присъдено нещо по отношение на ответницата, че са собственици на подборно описани в исковата молба 13 броя земеделски имота, находящи се в землището на [населено място]. С решение № 94 от 24.11.2015 г. по гр. д. № 53/2015 г. Брезнишкият районен съд е отхвърлил изцяло така предявения иск.
Това решение е обжалвано от ищците, като с решение № 104 от 24.03.2016 г. по гр. д. № 57/2016 г. Пернишкият окръжен съд е приел, че въззивната жалба на Л. Л. С. – Р. е основателна за 2/9 ид. ч. от имотите и е отменил първоинстанционното решение в тази му част. Исковата претенция на П. П. е изцяло отхвърлена. Така въззивният съд е присъдил в полза на Л. Л. С. – Р. сумата от 685 лв. разноски, дължими за двете съдебни инстанции съобразно уважената част от иска.
Недоволна от този резултат ответницата В. Б. В. е подала молба по реда на чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, която с обжалваното по настоящото производство определение № 531 от 06.07.2016 г. съдът е уважил, като е намалил определените в полза на Л. Л. С. – Р. разноски до сумата от 204, 67 лв.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел на първо място, че на ищците не следва да се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като видно от приложения на л. 2 от първоинстанционното производство договор за правна защита и съдействие в същия е уговорен само размер на дължимото се адвокатско възнаграждение, без да са представени доказателства за реално извършено плащане. На следващо място, съдът е приел, че след като двете ищци са едновременно и жалбоподатели по делото, както и са пълномощници на един и същи адвокат, който е извършвал от тяхно име разноски по делото, то претенцията на жалбоподателката Л. С. за присъждане на разноски следва да бъде редуцирана до ?.
Тези изводи на въззивния съд не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Неправилно въззивният съд е приел, че по делото липсват доказателства адвокатското възнаграждение да е реално заплатено. Този извод е в противоречие със задължителните указания в ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС ,според което в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение“. Видно от приложения на л. 2 от първоинстанционното дело договор за правна помощ, сключен между адвокат В. П. и ищцата Л. Л. С. – Р., същият отразява както договорено така и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 700 лв. Този договор съгласно посоченото по – горе задължително тълкуване има характер на разписка, поради което настоящата инстанция приема, че адвокатското възнаграждение е реално заплатено, от което следва, че същото следва да бъде присъдено в полза на частната жалбоподателка съобразно уважената част от иска.
По отношение останалите разноски. В обжалваното определение въззивният съд е приел, че същите следва да се присъдят в полза на Л. Л. С. – Р. след като бъдат намалени с 1/2 , тъй като са извършени от процесуалния представител на двете ищци адвокат П.. Този извод на съда не съответства на данните по делото. Видно от л. 10 по в. гр. д. № 57/2016 г. на Окръжен съд – Перник именно частната жалбоподателка Л. Л. С. – Р. е посочена като задължено лице по преводното нареждане за заплащане на държавната такса за въззивното производство. Останалите разноски – държавна такса за образуване на първоинстанционното производство в размер на 650 лв. /л. 46 от гр. д. № 53/2015 г./, издаване на два броя съдебни удостоверения – 10 лв. /л. 18 от гр. д. № 53/2015 г./ и вписване на исковата молба – 21лв. /л.47 и 48 от гр. д. № 53/2015 г./ съдът правилно е приел, че следва да бъдат редуцирани с 1/2 , тъй като за тях няма доказателства да са извършени само от частната жалбоподателка.
Съобразно горното, размерът на извършените в двете съдебни инстанции разноски от ищцата Л. Л. С. – Р. възлиза на сумата от 1385, 5 лв. /700 лв. заплатено адвокатско възнаграждение + 325 лв. ДТ за първоинстанционното производство + 5, 5 лв. вписване на исковата молба + 5 лв. издаване два броя съдебни удостоверения + 350 лв. ДТ за въззивното производство/.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат съразмерно уважената, респ. отхвърлената част от иска. Предвид, че исковата претенцията на частната жалбоподателка е уважена за 2/9 ид. ч. от спорните имоти, то на нея следва да й се дължат общо 307, 88 лв.
С оглед изхода на настоящото производство следва да се присъдят и направените пред касационната инстанция разноски в размер на 15 лв. заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 531 от 06.07.2016 г., постановено по в. гр. д. № 57/2016 г. на Окръжен съд – Перник, както и решение № 104 от 24.03.2016 г. по гр. д. № 57/2016 на Окръжен съд – Перник в частта за разноските и ВМЕСТО него постановява:
ОСЪЖДА В. Б. В. от [населено място], ул. Ч.“, № 3, ЕГН [ЕГН] да заплати на Л. Л. С. – Р. от [населено място], [улица], № 3, вх. „Г“, ет. 5, ап. 66, ЕГН [ЕГН] сумата от 307, 88 лв. разноски за двете съдебни инстанции по делото.
ОСЪЖДА В. Б. В. от [населено място], да заплати на Л. Л. С. – Р. от [населено място], разноски за касационната инстанция в размер на 15 лв.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top