О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
ГР. София, 03.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.11.15 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5633/15 г., намира следното:
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на молбата на В. Л., Г. Л. и З. Л. от 18.03.15 г. за отмяна на вл. в сила решение на Градски съд София от 24.07.13 г. по гр.д. №9061/11 г. и на определения от 3.10.13 г. и от 28.11.13 г. по същото дело, на осн. чл.231, ал.1, б.”б” и „г” от ГПК, отм. / чл.303, ал.1,т.2 и 4 ГПК/. Сочи се, че решението се основава на неистинна тройна съдебно техническа експертиза /СТЕ/ и противоречи на постановеното по идентичен спор между страните друго влязло в сила решение – №1046/13.07.04 г. на ВКС, четвърто г.о.
Ответниците по молбата А. И. и М. Иванова я оспорват като недопустима.
ВКС намира, че молбата за отмяна на решението е недопустима и на двете сочени основания, като подадена след изтичане на срока по чл.305, т.2 и 4 ГПК.
Молителите не твърдят, че са постановени и съответно не представят решение или присъда, с които по надлежния по см. на чл.303, ал.1,т.2 ГПК ред да е установена неистинност на заключението на СТЕ. По аналогия с приетото в случаите по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, когато с молбата за отмяна се представят като нови вече представени по делото писмени доказателства / опр. по гр.д. №1612/15 г. на първо г.о. на ВКС/ и тук – при липсата на по-късен акт за установяване на неистинността по т.2, тримесечният срок за подаване на молбата тече от влизане в сила на въззивното решение, чиято отмяна се иска. В. решение е вл. в сила на 24.07.13 г. и тримесечният срок е изтекъл към датата на подаване на молбата 18.03.15 г.
Същото важи и за осн. по чл.303, ал.1,т.4 ГПК – тримесечният срок за подаване на молбата тече от влизане в сила на последното решение, на осн. чл.305, ал.1,т.4 ГПК. Последно в случая е решението по гр.д. №9061/11 г. на СГС, чиято отмяна се иска, и е вл. в сила на 24.07.13 г. като необжалваемо. Така към подаване на молбата за отмяна на 18.03.15 г. срокът по чл.305, ал.1,т.4 ГПК е изтекъл.
Горните изводи за просрочване на молбата и на двете наведени с нея основания за отмяна по чл.303 ГПК не се променят и ако се приеме, че съответните срокове по чл.305 ГПК текат от 16.06.14 г., когато с опр. на ВКС по ч.гр.д. №1439/14 г. на второ г.о. е потвърдено въззивното определение от 3.10.13 г. за връщане на касационната жалба на молителите/ ищци/ срещу въззивното решение по гр.д. №9061/11 г. на СГС.
Молбата за отмяна на определенията също е недопустима – дори посоченото по-горе определение от 3.10.13 г. и определение по 28.11.13 г. за разноските по гр.д. №9061/11 г. на СГС да подлежат на отмяна, молбата за отмяната им в случая е просрочена, а и в нея липсат надлежни твърдения за конкретни отменителни основания по чл.303 ГПК.
По изложените съображения за недопустимост на молбата за отмяна ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на В. Л., Г. Л. и З. Л. от 18.03.15 г., уточнена с молба от 26.06.15 г. за отмяна на влязлото в сила решение от 24.07.13 г. по гр.д. №9061/11 г. на Градски съд София и на определенията по същото дело от 3.10.13 г. и от 28.11.13 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: