О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София, 19.04.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №601 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуален представител юрисконсулт К., срещу решение от 02.11.2015г., постановено по в.гр.д.№11357/2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 24.06.2014г. по гр.д.№8557/2015г. на Софийски районен съд в частта за уважаване на предявените от Р. Ц. В. искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1 и 2 КТ и с което след отмяна на същото първоинстанционно решение в отхвърлителната част, е уважен и предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Р. Ц. В., чрез процесуален представител адв.Д., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от Р. Ц. В. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1 и 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №5/14.01.2015г. на изпълнителния директор на [фирма] на основание чл.328, ал.2 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „началник смяна в цех Котелен” и след частична отмяна на на същото първоинстанционно решение в отхвърлителната част, е уважен и предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ.
Въззивният съд е приел, че всеки договор за управление трябва да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. Въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и която следва да изпълни по време действието на договора. Прието е, че правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ по икономически съображения, без да се излагат мотиви, е дадено на управителя при сключен договор за управление на дружеството именно с оглед постигането на определени икономически резултати с нов управленски екип. Когато в договора липсва бизнес задача, не може да се приеме, че е сключен договор по чл. 244, ал. 7 ТЗ, следователно не е налице елемент от фактическия състав на чл. 328, ал. 2 КТ и извършеното на това основание уволнение е незаконно. Въззивният съд е посочил, че в този смисъл е практиката на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК – решение № 32 от 25.02.2014 г. по гр. д. № 4502/2013 г. на ВКС, III г. о.
Въззивният съд е приел, че в конкретния случай от представените доказателства по делото е видно, че в договора за възлагане на управление на новия изпълнителен директор не е предвидена конкретна икономическа програма или цел, която следва да бъде постигната, поради което е приел, че в настоящия случай няма договор, сключен по смисъла на чл. 244, ал. 7 ТЗ, поради което липсва и една от предпоставките от фактическия състав за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ.
С отговора на исковата молба ответното дружество-работодател е представил договор за възлагане на управлението на [фирма] от 31.07.2014г., сключен между [фирма] чрез Л. Д. П., в качеството му на председател на Съвета на директорите на [фирма] и Г. Х. Б. качеството му на изпълнителене директор на [фирма], но също и договор № РД-15-10343/19.08.2014г. за възлагане на управлението на еднолично акционерно имущество [фирма], сключен между [фирма] във връзка с решение №540 по протокол №66/24.07.2014г. на СОС, чл.30, ал.1 от Наредбата за реда за учредяване на търговски дружества и упражняване на правата на собственост на общината в търговските дружества, чрез кмета на Столична община, представляващ едноличния собственик на капитала – Столична община, наричана за краткост доверител и Г. Х. Беловски като член на Съвета на директорите, наричан за краткост довереник. В чл.5, ал.2 на втори от описаните договори е посочено, че: за първата година от срока на договора, бизнес-задачата е съгласно утвърден от Столичен общински съвет с решение №216 по протокол №60 от 10.04.2014г. бизнес-план на дружеството, а в ал.3 – че за всяка следваща календарна година доверителят поставя бизнес- задача до 30.11. на предходната година.
В изложението за допускане на касационно обжалване касаторът поставя въпрос: „необходимо ли е при сключен договор за управление на основание чл.244, ал.7 ТЗ поставената бизнес задача да се намира в същия документ или може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях, за да е налице валиден документ, във връзка с който да е валидно извършването на уволнение по чл.328, ал.2 КТ”. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като поставеният въпрос е разрешен с обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК – решение № 249 от 04.07.2013г. по гр. д. № 1358/2012г. на ВКС, IV г. о. решение №215 от 03.07.2014г. по гр.д.№7007/2013г. на ВКС, ІVг.о. В първото от посочените от касатора решения е споделена цитираната във въззивното решение съдебна практика – решение № 32 от 25.02.2014 г. по гр. д. № 4502/2013 г. на ВКС, III г. о., както и останалата, трайно установена практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, намерила израз и в следните решения: решение № 648/17.11.2010 г. по гр. дело № 1484/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 76/27.03.2012 г. по гр. дело № 937/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 108/19.03.2012 г. по гр. дело № 819/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, която е в същия смисъл, и поради което – задължителна за първоинстанционните и за въззивните съдилища, но я е доразвил с уточнението, че бизнес-задачата с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях. Във второто от посочените от касатора решения на ВКС касационното обжалване е допуснато по въпроса: трябва ли договорът за управление по смисъла на чл.328, ал.2 КТ да съдържа бизнес план или такъв може да бъде обективиран в отделен документ и е отговорено, че според разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ основание за уволнение на служители от ръководството на предприятието е сключването на договор за управление на предприятието. Това е граждански договор със страни собственикът на предприятието/принципалът/ и лицето, което ще управлява предприятието. Според решение №76 от 27.03.2012 г. по гр. дело №937/2011 г. на ВКС, III г.о. същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действието на договора. Оттук следва, че изпълнителният директор има възможност, при наличие на изрична клауза в договора за управление, в определен или технологично необходим срок да разработи бизнес план в отделен документ след сключването на договора.
Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение по поставения от касатора въпрос: „необходимо ли е при сключен договор за управление на основание чл.244, ал.7 ТЗ поставената бизнес задача да се намира в същия документ или може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях, за да е налице валиден документ, във връзка с който да е валидно извършването на уволнение по чл.328, ал.2 КТ”, тъй като поставеният въпрос е разрешен с обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК – решение № 249 от 04.07.2013г. по гр. д. № 1358/2012г. на ВКС, IV г. о. решение №215 от 03.07.2014г. по гр.д.№7007/2013г. на ВКС, ІVг.о.
По останалите поставени от касатора въпроси, отнасящи се до кръга на лицата, по отношение на които може да се приложи основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ, не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като дали конкретен случител е от ръководството на предприятието, е фактически въпрос, който се преценява във всеки конкретен случай с оглед на установеното по делото относно възложените трудови фукции с длъжностната характеристика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от решение от 02.11.2015г., постановено по в.гр.д.№11357/2015г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 301,10лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: