6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 179
София, 17. 02. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 3014/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. Х. и Р. С. С., и двамата от [населено място] чрез адв. С. срещу решение № 5146/05.07.2013 год., по гр.д. № 12654/2012 год. на Софийски градски съд , ГО, ІV Д състав , с което е потвърдено решението по гр.д. №62068/2010 год. на СРС, ІГК, 29 състав, с което са отхвърлени обективно и субективно съединените искове , предявени от М. М. Х. и Р. С. С. срещу „И. Б. І” О., както следва : на осн. чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД за установяване нищожност поради противоречие със закона на договор за застрахователна и правна помощ от 11.05.2009 год., на осн. чл. 26,ал.1, пр.3-ро ЗЗД за установяване нищожност на същия договор поради накърняване на добрите нрави и на осн. чл. 26,ал.2, пр.2-ро за нищожност на договора поради липса на съгласие; на осн. чл. 31,ал.1 ЗЗД за унищожаване на договора от 11.05.2009 г. и на нотариално заверено пълномощно от 11.05.2009 год. ; на осн. чл. 55,ал.1, пр.1-во ЗЗД за заплащане на М. М. Х. сумата от 7 500 лв. като получена без основание и 1423,49 лв. лихва за забава, а на Р. С. С. на сумата от 10 000 лв. и 18891,19 лв. лихва за забава : на осн. чл. 55,ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 500 лв. на М. М. Х. на отпаднало основание , както и сумата 1 423,49 лв. лихва за забава и на Р. С. С. -10 000 лв.на същото основание и 1889,19 лв. лихва за забава.
Касаторите правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост .
Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което исковете да бъдат уважени.
Производството по делото е образувано и по касационна жалба на М. М. Х. и Р. С. С., срещу решението по чл. 250 ГПК от 09.12.2013 год. , с което е оставена без уважение молбата на двамата касатора , за допълване на решението по гр.д. № 12654/2012 год. на Софийски градски съд , ГО, ІV Д състав.
С касационните жалби е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] ,гр. София не взема становище досежно допустимостта на касационното обжалване и по двете касационни жалби.
Касационната жалба срещу основното решение в частта, касаеща претенциите М. М. Х. и Р. С. С. за заплащане на мораторни лихви , е процесуално недопустима на осн. чл. 280,ал.2 ГПК, доколкото цената на тези искове е под 5 000 лв. С оглед на това в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
В останалата част касационната жалба срещу това решение е процесуално допустима като подадена в срок , от надлежна страна и срещу съдебен акт , който подлежи на касационно обжалване.
При тези условия процесуално допустима се явява и касационната жалба срещу допълнителното решение.
С оглед правомощията по чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона , регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. /
С представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал 11/единадесет/ правни въпроса, които според него са били предмет на разглеждане във въззивното решение и тяхното разрешаване е обусловило изхода на спора в отделни негови части. По отношение на всеки от тях е посочено и допълнително основание / критерий/ за допустимост на касационното обжалване .
Досежно първият поставен въпрос относно това необходимо ли е лицето, представляващо пострадалите в процедурата по получаване на обезщетение за неимуществени вреди за лица, пострадали от ПТП, да има юридически познания и качество на адвокат , касаторът сочи допълнително основание / критерий/ по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК без обаче да обосновава с какво този въпрос е от значение за точното приложение на закона или би допринесъл за развитие на правото. Несъмнено законът няма такова, при това, императивно изискване, което да обуславя нищожност на процесния договор поради противоречие със закона.
Не е налице противоречие със цитираната задължителна практика на ВКС – решения постановени по реда на чл. 290 ГПК по втория въпрос : Може ли друг , освен съда в частност застрахователния брокер като представител на пострадалите от непозволено увреждане при ПТП и застрахователят на виновния водач, да формират размера на дължимото обезщетение като приложат критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД или това право принадлежи само на съда?
Цитираните решения, постановени от състави на ВКС, касаят спорове за присъждане на обезщетения за вреди от незаконно обвинение в извършено престъпление, които се разрешават по съдебен ред като с решението си съдът определя дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди .Разглежданата в тях хипотеза няма отношение и връзка с настоящата и в тези решения не е вземано становище по въпроса така както е формулиран. С оглед на това соченият критерий по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК по отношение на този въпрос, не е изпълнен.
Същото се отнася и до третия въпрос: Налице ли е договаряне при противоречие с морала по смисъла на чл. 26 ЗЗД , когато , възнаграждението за довереника – застрахователен брокер е уговорено да бъде процент от обезщетението за претърпените неимуществени вреди, ,което застрахователят дължи на провоимащите лица, предвид строго личния му характер.Цитираните решения на ВКС във връзка с този въпрос са неотносими, доколкото касаят случаи в които се третира въпроса за нищожност на клаузаза на неустойка поради неморално висок размер.
Въпрос №5: Налице ли е липса на съгласие относно съществените елементи от договора ако довереникът по него не е взел предварително съгласие на доверителите си относно размера на дължимото обезщетение при положение, че такова изискване е заложено в условията на договора , така, както е формулиран не е относим към въззивното решение ,доколкото същото не разглежда иск за нищожност на сключените от ответника споразумения със застрахователя в изпълнение на договора за застрахователна и правна помощ, а иск за нищожност на този договор. Цитираните решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК са неотносими, доколкото същите касаят нищожност поради липса на съгласие на сделки с недвижими имоти , сключени с пълномощно , в което липсва изрично посочване на имотите , вида на разпореждането с тях , конкретните условия на договаряне и цената.
Въпрос № 6 : Налице ли е приемане на параметрите на споразумение за получаване на застрахователно обезщетение ако правоимащите са получили частично сумите без да са информирани за окончателния размер на дължимото обезщетение ?
Този въпрос има фактически, а не правен характер и е предпоставен от твърдения на касаторите, които поделжат на доказване, поради което не следва да се обсъжда. .
Комулативните изисквания , с които процесуалният закон свързва достъпът до касационно обжалване не са изпълнени и по отношение на въпрос № 7: За да се приеме , че дадено лице не е било в състояние да разбира или да ръководи постъпките си необходимо ли е същото да страда от слабоумие или душевна болест или хипотезата на чл. 31,ал.1 ЗЗД може да се обоснове и при съчетано наличие на обективни причини като болест , шоково състояние , хипноза, патологичен ефект , лесна внушаемост и достъпност за манипулации или на субективни причини като алкохолно опиване , консумация на наркотици и др.?
Касаторът е посочил , че по отношение на този въпрос е налице противоречива практика на съдилищата . В едни случаи съдилищата приемат , че хипотезата на чл. 31,ал.1 ЗЗД е налице ако неспособността на лицето да разбира свойството и значението на постъпките си към момента на сделката се дължи на слабоумие или на душевна болест, но същото не е поставено под запрещение. Това становище е застъпено в обжалваното решение, както и в решение № 111/03.04.2009 год. на ОС, Стара З. по гр.д. № 106/2009 год. и Р №1002/22.10.2008 год. на ВКС по гр.д.№3182/2007 год. на Іг.о. В други случаи / Р №190/01.07.2009 год.по гр.д. №22/2008 год. на ОС [населено място] /,се приема, че в обхвата на правилото на чл. 31,ал.1 ЗЗД попадат и случаите на неспособност поради обективни причини : болест , шоково състояние , хипноза, патологичен ефект или на субективни пиянство , консумация на наркотици и др. Независимо от това по този въпрос не е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК доколкото с обжалваното решение макар принципно да се е застъпено първото становище, са изложени съображения, че конкретното състояние на двамата ищци към момента на сключване на процесния договор и упълномощаване не попада и в примерите по втората група решения.
Въпросите под №8,9 и 10 са неотносими към правния спор пред вид обстоятелството, че се иска разваляне на договор за поръчка по отношение на който съществуват специфични правила за разтрогване на облигационната връзка. В този именно смисъл е и решение №424/01.06.2010 г. на ВКС по гр.д. №1211/2009 г., на което касаторът се позовава за да обоснове допустимост на решението.
Въпрос №11 на практика включва оплакване за неправилност на решението, породено от допуснато процесуално нарушение – необсъждане на всички доводи на страните, които имат значение за решение на делото.С оглед на това същият няма характер на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК и не следва да се обсъжда като такъв.
Настоящият състав на ВКС намира, че предпоставките, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване са изпълнени по отношение на въпрос №4 ,а именно : „Налице ли е нееквивалентност на престациите по договора за застрахователна и правна помощ предвид договорения размер на възнаграждението – 25% от полученото обезщетение за неимуществени вреди и работата на доверителя. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираните от касатора Р №1444/04.11.1999г. на ВКС по гр.д. №753/99 г. ,V г.о., Р №834/26.10.2009 г. на ВКС по гр.д. №136/2009 г. и Р № 615/15.10.2019 г. на ВКС . Доколкото двете решения нямат задължителен характер следва да се приеме, че е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Тъй като този въпрос се задава във връзка с основанието за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави, касационно обжалване следва да се допусне и на решението в частта , в която е са отхвърлени исковете на касаторите ищци с пр. осн. чл. 55,ал.1 ГПК, които са обусловени от иска с пр. осн. чл. 26,ал.1,т.3 ЗЗД.
Не са налице предпоставки за допустимост на касационното обжалване по касационната жалба срещу допълнителното решение. Касаторът не е поискал допълване на постановеното от първата инстанция решение. С въззивното решение съдът потвърдил изцяло първоинстанционното решение.Следователно въззивният сад се е произнесъл по всички предявени на първа инстанция искове.Въпросите, които са поставени в изложението за допустимост на касационното обжалване на това решение не са били предмет на разглеждане в допълнителното решение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на М. М. Х. и Р. С. С., и двамата от [населено място] срещу решение № 5146/05.07.2013 год., по гр.д. № 12654/2012 год. на Софийски градски съд , ГО, ІV Д състав в частта, в която са отхвърлени предявените от тях срещу [фирма] ,гр. София искове с пр. осн. чл. 86,ал.1 ЗЗД, съответно за сумите 1 423,49 лв. за първия от тях и за 1889,19 лв. за втората.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5146/05.07.2013 год., по гр.д. № 12654/2012 год. на Софийски градски съд , ГО, ІV Д състав ,в частта в която е потвърдено решението по гр.д. №62068/2010 год. на СРС, ІГК, 29 състав, с което са отхвърлени обективно и субективно съединените искове , предявени от М. М. Х. и Р. С. С. срещу „И. Б. І” О., на осн. чл. 26,ал.1, пр.3-ро ЗЗД за установяване нищожност на договор поради накърняване на добрите нрави, както и исковете им с правно осн. чл. 55,ал.1 ЗЗД за сума в размер на 7 500 лв. за М. и 10 000 лв. за Р..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването , пред друг състав на ВКС.
В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: