О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
София, 14.05.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1628 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от прокурор в Софийска апелативна прокуратура като представител на Прокуратура на Република България срещу решение от 03.02.2016г., постановено по гр.д.№8436/2015г. на Софийски градски съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 05.03.2015г. по гр.д.№366/2014г. на Софийски районен съд е присъдена още сумата 5 000лв. за обезщетение на неимуществени вреди по предявения от Д. Г. С. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната част за сумата 5 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и за обезщетение за имуществени вреди в претендирания размер.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Д. Г. С., чрез процесуален представител адв.К., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, по съображения, които излага в писмен отговор. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение, с което е присъдена сумата 5 000лв. за обезщетение на неимуществени вреди по предявения от Д. Г. С. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетение на претърпени неимуществени вреди, вследствие на повдигнатото му незаконно обвинение по досъдебно производство № 423/2012 г. на 01 СДВР, пр.пр. № 2133/2012 г. по описа на СГП, производство, по което е прекратено по отношение на С. с постановление на СРП от 26.09.2012г., за престъпление по чл.115, вр. с чл.18, ал.1,пр.2 от НК и задържането му под стража за периода 24.02.2012г. – 26.06.2012г. и за обезщетение за имуществени вреди в претендирания размер и след частична отмяна на първоинстанционното решение е присъдена още сумата 5 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.11.2013г. до окончателното й изплащане.
Въззивният съд е изложил съображения, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. Това понятие не е абстрактно. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определянето му/ ПП № 4/23.12.1968г. на ВС/. Прието е, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази, че при взетата мярка за неотклонение – „задържане под стража“, продължило четири месеца, променена после в „подписка“, за ищеца е съществувало ограничение за придвижване и възможност да работи, както и продължителността на наказателното преследване в една фаза – досъдебна е около 7 месеца. Прието е за установено въз основа на свидетелските показания,че действително ищецът е понесъл сериозни негативни последици от воденото против него наказателно производство – създаден му е социален и емоционален дискомфорт, изпитвал е притеснения и страх, че ще бъде осъден. Взето е предвид, че ищецът е бил обвинен в тежко престъпление по смисъла на НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода и което обосновано е създавало у него страх от осъждане за деяние, което не е извършил/ Решение № 223/04.07.2011г.по гр.д. № 295/10г., IV г.о. на ВКС/. Изложени са съображения, че досъдебното производство е протекло в разумен срок, но престъплението е тежко по своя характер. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди е посочено, че са взети предвид и обществено- икономическите условия в страната. С оглед на установените вреди, претърпени в резултат на повдигнатото и поддържано незаконно обвинение и взетата мярка за неотклонение, въззивният съд е приел, че сумата 10 000лв. е справедлив размер на дължимото от Прокуратурата на Република България обезщетение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следните въпроси: „При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва ли решаващият съд да обсъди всички обстоятелства, обуславящо определянето му, включително личността на увреденото лице и неговото съдебно минало, както и да дефинира основните елементи на справедливостта, послужила като водещ критерий при определяне на обезщетението за неимуществени вреди”; „Следва ли решаващият съд в случай на допълнително присъдени суми като обезщетение за неимуществени вреди над размера, определен от първоинстанционния съд, да изложи собствени мотиви за допълнително присъдения размер обезщетение”.
Касаторът счита, че първият от поставените въпроси е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.ІІ на ППВС №4/1968г., като не са преценени всички конкретно, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливост и конкретно – че „не е обсъдил личността на увреденото лице, доколкото данните за същата са от значение при преценка последствията от водената наказателна репресия” в противоречие с постановени по реда на чл.290 ГПК решение №112 от 14.06.2011г. по гр.д.№372/2010г. на ВКС, ІVг.о., решение №449 от 16.05.2013г. по гр.д.№1393/2011г. на ВКС, ІVг.о. Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. С посочените от касатора решения на ВКС е прието, че съдебното минало на пострадалия е фактор, който следва да бъде отчетен при преценка на личността му, но доколко повдигането на обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот следва да бъде преценявано с оглед конкретиката на случая. В разглеждания случай въззивният съд е приел от фактическа страна за установено въз основа на приетото свидетелство за съдимост на ищеца, че е осъждан по нохд№ 969/10г. на РС-гр.Д. за престъпление по чл.354, ал.3, пр.2, т.1 НК, но не е намерил осъждането му с наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от три години, да е от значение за преценка на личността му и отражението на повдигнатото обвинение за престъпление по чл.115, вр. с чл.18, ал.1,пр.2 НК и задържането му под стража за периода 24.02.2012г. – 26.06.2012г. по това обвинение, на психиката му, на контактите и социалния му живот, на продължаване на образованието му – приетите от съда обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка, включително относно преценката на личността на пострадалия от незаконно обвинение при обременено съдебно минало на пострадалия, която се извършва с оглед на конкретиката на случая, касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
Касаторът счита, че вторият от поставените въпроси е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.19 от ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС за „отсъствие на митиви за това кое налага присъждането на обезщетение в двоен размер от първоначално определеното от първоинснтанционния съд, при отчитане на обстоятелства, които вече веднъж са били взети предвид от първоинстанционния съд”. Въззивният съд е изложил мотиви за определяне на размера на обезщетението по справедливост като е извършил преценка на конкретни обстоятелства от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди при конкретния спор, а правилността на изводите му може да бъде проверявана само при разглеждане на касационната жалба, ако бъде допуснато касационното обжалване.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставените въпроси за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирали поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото, съгласно приетото в т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Отделно, относно определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди има установена съдебна практика, включително посочената от касатора, която не се нуждае от промяна.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 03.02.2016г., постановено по гр.д.№8436/2015г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: