О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
гр. София, 08.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 4152/2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 – ро ГПК.
Образувано е по частна жалба 02.04.2015 г. на П. Г. Д. против определение от 17.03.2015 г., постановено по гр. д. № 921/2012 г. на Окръжен съд – [населено място], с което е оставена без разглеждане молба вх. № 534 от 14.01.2013 г., конкретизирана с молба вх. № 1057 от 30.01.2013 г. на П. Г. Д., С. К. Д., П. И. А. за спиране на изп. дело № 4/2013 г. по описа на ЧСИ К. до приключване на в. гр. д. № 921/2012 г. по описа Окръжен съд – [населено място].
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Ответниците по частната жалба Кмета на [община], А. Д. А. , Й. Т. А., С. К. Д. и П. И. А. не вземат становище по нея.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че молбата от 30.01.2013 г. на П. Г. Д., С. К. Д., П. И. А. за спиране на изп. дело № 4/2013 г. по описа на ЧСИ К. до приключване на в. гр. д. № 921/2012 г. по описа Окръжен съд – [населено място], е процесуално недопустима, тъй като производството по делото е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
Определението на съда е правилно, поради следните съображения:
С въззивно решение № 473 от 23.11.2012 г., постановено по гр. д. № 921/2012 г. на ВТОС е оставено в сила решение № 581 от 15.05.2012 г. по гр. д. № 4225/2009 г. на ВТРС, с което е отхвърлен искът по чл. 73, ал. 1 ЗС на П. Г. Д., С. К. Д., П. И. А. против А. Д. А. и Й. Т. А. за сумата от 2520 лв. обезщетение за ползване. В. решение е влязло в сила, тъй като подадената срещу него касационна жалба вх. № 11744 от 10.12.2012 г. е върната с разпореждане от 14.12.2012 г., което е потвърдено с определение от 22.03.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 1420/2013 г. на ВКС .
Следователно към момента на постановяване на обжалваното по настоящото производство определение от 17.03.2015 г. въззивното производство, респ. производството по делото е приключило,което обосновава недопустимост на обезпечителното производство. Отделно от това съгласно чл. 389 ГПК обезпечение на иска може да се иска във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. В случая същото е приключило на 23.10.2012 г.Следователно молбата за обезпечаване на иска по делото е изначално недопустима като подадена след процесуално- регламентирания срок за това. Отделен остава въпроса, доколко исканата обезпечителна мярка е подходяща , предвид обстоятелството, че изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителни листове за разноски, присъдени в производството по гр.д. №921/2012 г. на ОС [населено място] и други производства ,водени между същите страни.Това обаче е въпрос „по същество” , който предвид извода за недопустимост на производството за обезпечение, не следва да се обсъжда.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 17.03.2015 г., постановено по гр. д. № 921/2012 г. на Окръжен съд – [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: