О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
ГР. София, 20.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 10.10.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2825/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Е. Х. срещу въззивното решение на Окръжен съд Шумен по гр.д. №78/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу ТП „Д. В.” по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорено дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „горски стражар”, наложено със заповед от 9.01.15 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
Намира, че в противоречие с цитираната и приложена практика на ВКС са решени от въззивния съд въпросите от предмета на спора:
1. Има ли право съдът да мотивира решението си въз основа на документ, който не е представен и приет като доказателство по делото и затова съдържанието му е неизвестно, както за страните, така и за съда и без страните да са взели становище по него? 2. Допустимо ли е съдът да изменя еднолично предмета на делото, както и да изменя обема на търсената защита, като добавя спорни обстоятелства, които страните не претендират и не са предмет на поставения правен спор? 3.Следва ли разпоредбата на чл.195 КТ да се тълкува стриктно и какво е задължителното съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, за да се счете, че заповедта е достатъчно мотивирана и съобразена с изискванията на чл.195, ал.1 и чл.194 КТ?
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява: Първият от въпросите, от една страна, е по същество оплакване за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение при събиране и преценка на доказателствата – осн. по чл.281,т.3 ГПК, за което ВКС не се произнася в това производство. В ТР №1/19.02.10 г. е посочено, че основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания. От друга страна, в мотивите на въззивното решение са обсъдени рапорт на ищеца от 2.10.14 г. и други два негови рапорта от 4.12.14 г., с приложени към тях по твърдения на ищеца констативни протоколи за незаконна сеч. Такива протоколи наистина не са представени по делото, но и съдът не ги е обсъждал. Приел е, че първият рапорт на ищеца не съдържа констатация за незаконна сеч и паша на домашни животни в поверения му участък, а следващите го два рапорта са съставени от ищеца след извършената от работодателя ревизия в участъка и след като от ищеца са били поискани обяснения за констатираната с ревизията незаконна сеч и паша в поверения му участък. Или дори да се приеме, че първият въпрос е правен по см. на чл.280, ал.1 ГПК, той не съответства на обсъдените от въззивния съд допустими и относими доказателства, както и на формираните въз основа на тях фактически и правни изводи, поради което не представлява общо основание за допускане на обжалването – ТР №1/19.02.10 г.
Вторият въпрос също не съответства на решаващите изводи на въззивния съд – соченият в изложението извод на съда, че ищецът е извършил нарушения по чл.124 и чл.190, ал.2, т.1-3 ЗГ, чл.187,т.3 и 10 КТ и П., като не е изпълнил трудовите си задължения и е допуснал с бездействие незаконна сеч и паша на домашни животни в поверения му участък е съответен на описаните в заповедта за уволнение и установени по делото нарушения. Правната квалификация на нарушенията е дадена от работодателя в заповедта за уволнение и възприета / потвърдена/ от съда при исковото оспорване на уволнението. Неточното позоваване на чл.188, ал.1,т.1 ЗГ – разпоредба неотносима към процесното уволнение, не се отразява на решаващите мотиви на съда за вида на нарушението и доказаното му извършване от ищеца.
Третият въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, разясняваща изискванията, на които следва да отговаря заповедта по чл.195 КТ. Позовавайки се на тази последователна и обхванала голямо разнообразие от случаи практика, въззивният съд е приел, че заповедта по чл.195 КТ отговаря на изискванията на закона. Тя е достатъчно мотивирана, като част от нарушенията са описани подробно, препраща към рапорт от 1.12.14 г. на извършената ревизия, установила нарушенията, с който ищецът е бил запознат, посочено е в какво се изразяват нарушенията – допусната незаконна сеч и паша в назованите отдели, количеството на отсечени дървета, като за незаконната сеч и паша липсват констативни протоколи на ищеца, в качеството му на охраняващ поверените му отдели горски стражар и в представените от него месечни сведения не са констатирани извършените в отделите му незаконни действия. Въззивният съд се е позовал на практиката на ВКС, според която обосновката за конкретните факти в уволнителната заповед може да се съдържа и в друг документ, с който ищецът е запознат, както е в случая / посоченият по –горе рапорт от 1.12.14 г./. Пак в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че когато нарушенията на тр. дисциплина са извършени в период от време и спецификата на работата не позволява да се установят точният ден и час на извършването им, изискванията на чл.194 и 195, ал.1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването на нарушенията. Така формираният краен извод на въззивния съд, че заповедта за уволнение в достатъчна степен индивидуализира нарушенията според изискването на чл.195 КТ, с оглед защитата на ищеца не противоречи, а е съответен на практиката на ВКС, вкл. представената от касатора – напр. р. по гр.д. №759/11 г. на четвърто г.о.
Соченото основание за допускане на обжалването не е налице и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Шумен по гр.д. №78/16 г. от 7.04.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: