3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
ГР. София, 09. 03. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.02.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №6318/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Информационна агенция „Б…”, [населено място] / Агенция [фирма]/ срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №11743/13 г. в осъдителната му част. С въззивното решение е уважен предявеният от П. Ю. срещу касатора иск по чл.49 от ЗЗД, като на ищеца е присъдена сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от изявления, направени в интернет публикация на ответната агенция от 5.10.08 г. със заглавие: „НАП започва проверка на приходите и имотите на лидера на СДС Пл. Ю.”, съдържаща твърдения, че той „ е излъгал в имотната си декларация до Сметната палата като е скрил различни търговски съдружия и включително прехвърляне на имоти на съпругата си…”
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение / цената на предявения иск е 15 000 лв./ и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1. Намира , че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС в р. по гр.д. №1376/11 г. и по гр.д. №1486/11 г. на четвърто г.о. по въпроса: допустимо ли е осъдително съдебно решение за вреди от негативно оценъчно твърдение, базирано на верни факти.В практиката на ВКС се сочи, че за да бъде уважен иск по чл.49 и 45 ЗЗД за претърпени неимуществени вреди от клевета, наред с другите предпоставки е необходимо кумулативно наличие на две обстоятелства: информацията да е невярна и да е позоряща. Не може да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди заради разгласяване на верни факти, нито заради негативни оценъчни твърдения.
Въззивният съд е намерил иска за основателен, но е намалил размера на обезщетението от 5 000 на 2 000 лв. Приел е, че изнесената в публикацията информация не е била точно проверена – ищецът не е имал задължение да декларира участието си в една от посочените фирми; същевременно е констатирано, че ищецът не е декларирал участието си в другите три сочени в публикацията дружества / фирми/. Недекларирането на селския имот и имотът в кв. Драгалевци / /? ид.ч. от дворно място с къща/ на съпругата на ищеца, като се отчете, че са придобити по завещание, според ГС, не може да бъде чак толкова „смущаващ факт около имотното състояние на синия лидер”. Употребените в публикацията изрази „излъгал”, „скрил” очертават негативна оценка на личността на ищеца. Направените изявления представляват клевета и авторът на статията не се е позовал на чужди източници и мнения за личността на ищеца – затова според въззивния съд, са налице основанията за ангажиране на деликтната отговорност на ответната агенция.
Обжалване на въззивното решение следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за определяне и разграничаване на фактическите твърдения от негативните оценъчни съждения и съответно на отговорността за тях /според смисъла на поставения въпрос/. На това разграничение акцентира цитираната в изложението практиката на ВКС. В р. по гр.д. №1376/11 г. на четвърто г.о. е посочено, че: Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността (т. е. ако не осъществяват състав на престъплението обида). Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност – те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, разпространени с печатно произведение. Ако те са верни, издателят не носи отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, а ако не са верни, издателят носи отговорност, доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото издателят не е положил дължимата грижа преди отпечатването им да провери достоверността на разпространената информация.
Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №11743/13 г. от 29.05.14 г.
Указва на касатора да внесе в едноседмичен срок държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 40 лв. и да представи в същия срок вносен документ, като в противен случай жалбата ще му се върне.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: