О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1162
София, 04.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 4013/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. Ж. Г. от [населено място] обжалва въззивно решение №7/12.02.2015 г. по гр.д. №365/2014 г. на Ямболския окръжен съд в частта, в която упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца Д. Д. Г. и Г. Д. Г. са предоставени на тяхната майка Р. Г. Г. , както и в частта, в която е осъден да заплаща на Р. Г. Г. като майка и законна представителка на малолетното дете Д. Д. Г. месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 06.11.2013 г. , ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката.
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по тази касационна жалба Р. Г. Г. оспорва изпълнението на законовите предпоставките за допустимост на касационното обжалване по касационната жалба на Д. Ж. Г..
Р. Г. Г. обжалва въззивното решение в частта относно определянето на семейното жилище като апартамент №21, находящо се в ж.к „З. „ №6, вх. В , ет.7-ми с три насрещни касационни жалби съответно с №2662/20.05.2015 год. / подадена с отговора на касационната жалба на Д. Г./ , № 2633/14.05.29015 г. и № 3104/10.06.2015 г. като със втората и третата насрещна касационна жалба представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
С частна жалба вх. №2158/22.04.2015 год. и касационна жалба вх. № 2169/23.04.2015 год. Р. Г. Г. обжалва определение №97/12.03.2015 год. по гр.д. № 365/2014 г. на Окръжен съд [населено място] , с което е отхвърлена като неоснователна подадената от нея молба за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението по делото по отношение на адреса на семейното жилище.
Касационната жалба на Д. Ж. Г. е подадена в срок от надлежна страна и срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
По допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната с тази касационна жалба част , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното:
Не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване на решението в частта, в която съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на родените от брака малолетни деца Д. Д. Г. и Г. Д. Г. на майката Р. Г..
По поставения от касатора материалноправен въпрос „кои обстоятелства следва да се преценяват при предоставянето на родителските права и определяне местоживеенето на децата” въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със ППВС №1/1974 г. , както и с посочените решения на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК, доколкото е обсъдил относимите към разрешаването на спора обстоятелства.Решението е съобразено с цитираното постановление , според което при предоставяне на родителските права на единия родител всички деца следва да живеят при този родител. Отделното живеене на децата / разделени при двамата родители се допуска в изключителни случаи само когато важни причини налагат това. В случая съдът е съобразил от една страна ниската възраст,пола, специфичните нужди и изразената привързаност на по- малкото дете Г. към майката, в това число и обстоятелството, че същото и по време на фактическата раздяла живее при нея , а от друга – принципното положение, че децата не следва да живеят разделени.С решението е отчетено, че двете деца са момичета с разлика във възрастта от две години и половина, че между тях съществува силна емоционална връзка и че не е в техен интерес да живеят разделени / становище на ДСП – отдел „Закрила на детето”. Съобразявайки посоченото,както и изразеното желание на майката родителските права за двете деца да й бъдат предоставени и при преценката , че същата има необходимите родителски качества да ги отглежда и възпитава, съдът е постановил своето решение.
Касаторът се е позовал на допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК във връзка с процесуален въпрос касаещ значението на висящо административно производство за правилното решаване на спора за родителските права, но такъв въпрос не е формулиран изрично, поради което не се налага обсъждане дали посоченото допълнително основание е изпълнено.
Касационно обжалване следва да се допусне по въпроса „ дължи ли родителят на когото с първоинстанционното решение е предоставено упражняването на родителските права, издръжка на детето за периода , през който същото е живяло при него.” По този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие посочената задължителна практика ППВС №5/16.11.1970 г. поради което е изпълнено допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК и касационното обжалване на решението в тази част следва да се допусне.
Насрещните касационни жалби на Р. Г. с №2662/20.05.2015 год. и № 2633/19.05.2015 г. са подадени в срок и са процесуално допустими. Третата подадена насрещна касационна жалба с вх.№ 3104/10.06.2015 г. е подадена след срока по чл.287,ал.2ГПК поради което е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Насрещна касационна жалба с вх. № 2662/20.05.2015 г. се съдържа в отговора на касационната жалба на Д. Г. и не съдържа изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване.
Касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне по насрещна касационна жалба №2633/19.05.2015 г. по следния правен въпрос: Влиза ли в обхвата на служебната проверка на въззивния съд въпроса относно ползването на семейното жилище при развод и ако това е така може ли въззивният съд да постанови решение по същество за промяна на имота приет като семейно жилище без да е събрал, изискал и обсъдил в мотивите на решението необходимите доказателства за това ?
Този въпрос се съдържа в представеното към цитираната насрещна касационна жалба Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване . В обжалваното решение същият е разрешен в противоречие с ТР №1/2013 г. по ТД №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС поради което по отношение на него е изпълнен допълнителния критерий по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК и касационно обжалване на решението в тази част следва да се допусне по така формулирания въпрос.
С оглед този изход на производството по чл. 288 ГПК подадените от Р. Г. частна жалба вх. №2158/22.04.2015 год. и касационна жалба вх. № 2169/23.04.2015 год. срещу определение №97/12.03.2015 год. по гр.д. № 365/2014 г. на Окръжен съд [населено място] , с което е отхвърлена нейната молба за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението по делото по отношение на адреса на семейното жилище, следва да бъдат оставени без разглеждане поради липса на интерес от обжалването.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №7/12.02.2015 г. по гр.д. №365/2014 г. на Ямболския окръжен съд в частта, в която упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца Д. Д. Г. и Г. Д. Г. са предоставени на тяхната майка Р. Г. Г..
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №7/12.02.2015 г. по гр.д. №365/2014 г. на Ямболския окръжен съд в частта, в която Д. Ж. Г. от [населено място] е осъден да заплаща на Р. Г. Г. като майка и законна представителка на малолетното дете Д. Д. Г. месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 06.11.2013 г. , ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №7/12.02.2015 г. по гр.д. №365/2014 г. на Ямболския окръжен съд в частта, относно определянето на семейното жилище като апартамент №21, находящо се в ж.к „З. „ №6, вх. В , ет.7-ми.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна касационна жалба с вх.№ 3104/10.06.2015 г., частна жалба вх. №2158/22.04.2015 год. и касационна жалба вх. № 2169/23.04.2015 год., подадени от Р. Г. Г..
Указва на Д. Ж. Г. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 108 лв. по сметката на ВКС.
В противен случай касационната му жалба ще бъде върната.
Указва на Р. Г. Г. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 40 лв. по сметката на ВКС.
В противен случай касационната й жалба ще бъде върната.
В частта, в която са оставени без разглеждане подадените от Р. Г. насрещна касационна жалба, частна жалба, и касационна жалба, определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг състав на ВКС.
В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: