Решение №511 от 8.6.2016 по гр. дело №2124/2124 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 511

ГР. София, 08.06.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.05.2016 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1845/16 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Прокуратура на РБ и на Л. К. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №2991/15 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен за сумата от 20 000 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 90 000 лв. искът на Л. К. срещу Прокуратура на РБ с пр. осн. чл.2, ал.1,т.2 ЗОДОВ / ред.преди изменението в ДВ бр.98/12 г./ – за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.310, ал.1, вр. с чл.309 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.
За допускане на обжалването на въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен, касаторът – ищец Л. К. се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС и съдилищата, цитирана и приложена към изложението по въпросите: След като въззивният съд е приел, че искът е основателен, съобразил ли е критериите, посочени в ППВС №4/68 г. и справедливо ли е определено обезщетението, съобр. чл.52 ЗЗД? Съответства ли направената преценка за обстоятелствата по делото относно вината, вредите и причинната връзка между виновното / противоправното/ деяние и настъпилия резултат на размера на присъденото обезщетение?
За допускане на обжалването на въззивното решение в частта, с която искът е уважен над присъдените от първата инстанция 2 000 лв. до 20 000 лв. касаторът – ответник по иска Прокуратура на РБ се позовава също на чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС – ППВС №4/68 г., ТР №3/04 г., т.3 и 11 и ТР №1/2001 г. по въпросите за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства, относими към прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, за обезщетяване само на вредите, които са пряка последица от увреждането и за излагане на мотиви за причинно – следствената връзка между незаконното обвинение и причинените/ обезщетените/ вреди. Противоречиво, според касатора, се решава от съдилищата въпросът за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за прилагане на обществения критерий за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД, вр. с чл.4 ЗОДОВ. Поради различие в тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.52 ЗЗД в практиката на отделните съдилища различно се решават еднородни /сходни/ случаи, за което цитира и прилага три решения на ВКС и едно на Бургаски апелативен съд.
ВКС намира, че обжалване на въззивното решение следва да се допусне и по двете жалби на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, по поставените в изложението и на двамата касатори въпроси за определяне на обезщетението за неимуществени вреди след преценка на конкретните обстоятелства на случая – ППВС №4/68 г., р. ІІ и за обезщетяване на вредите, настъпили в причинна връзка с незаконното обвинение – ТР №3/04 г., т.11. Така, при разглеждане на жалбите и на двете страни ще може да се даде отговор на тези значими за спора въпроси в конкретността на делото – размерът на обезщетението се определя според претърпените от пострадалия морални страдания за всеки отделен случай, както е посочено и в цитираните и приложени към двете жалби решения по чл.290 ГПК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №2991/15 г. от 15.12.2015 г. по жалбите на Л. К. и на Прокуратура на РБ.
Касаторът Прокуратура на РБ не дължи държавна такса – ТР №7/15 г. ОСГК.
Указва на касатора Л. К. да внесе държавна такса за разглеждане на жалбата от 5 лв. в едноседмичен срок от съобщението и в този срок да представи вносен документ, като в противен случай жалбата му ще бъде върната.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в о.с.з. или за частично прекратяване, при неизпълнение на указанията, дадени на касатора – ищец.

ПРЕДСЕДАТЕЛ|: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top