О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 184
София, 12.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 5829/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение №VІ-66/16.07.2015 г. , постановено по гр.д. № 556/2015 г. на Окръжен съд [населено място] по касационна жалба на [фирма] , [населено място] извор , Община [населено място] и [фирма] [населено място].
С обжалваното решение е потвърдено решение №8/13.01.2015 г. , по гр.д. № 608/2013 г. , с което са обявени за недействителни по отношение на [фирма] , [населено място] три договора за покупко-продажба , съответно обективирани в НА № 127/29.12.2010 г. , нот. Дело №307/2010 г. по описа на нотариус К. П. с район на действие Поморийския районен съд , НА №23/25.04.2012 г., нот. Дело №215/2012 г. на нотариус Г. Н. , с район на действие Поморийския районен съд и НА № 21/25.04.2012 г. нот. Дело 0213/2012 г. също на нотариус Г. Н. , с които първият касатор У. оф Ф.” О. , [населено място] извор , Община [населено място] е продал на втория [фирма] [населено място] описаните в нотариалните актове недвижими имоти.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] , не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу решение, което подлежи на касационно обжалване съгл. чл. 280,ал.2 ГПК, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Не са изпълнени обаче особените изисквания, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване, а именно касаторът да е формулирал правен въпрос и по отношение на него да е изпълнен някой от допълнителните критерии / основания по чл. 280,ал.1 ГПК/. В представеното по делото „Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване „ касаторът е посочил, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроси в противоречие с практиката на ВКС и от значение за развитие на правото, като по този начин е визирал допълнителните основания за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК Формулирани са въпросите : 1.При наличие на разлика от няколко десетки пъти между интереса на кредитора- ищец по иск с пр. осн чл. 135 ЗЗД и стойността на сделките, предмет на иска , както и притежавани в собственост на длъжника други необременени и неотчуждени имоти извън атакуваните с отменителния иск, следва ли сделките, атакувани с иска по чл. 135 ЗЗД да бъдат обявени за недействителни и 2. При наличие на изтъкнатите обстоятелства по въпрос 1, ползването на иска с пр. осн. чл. 135 ЗЗД , представлява ли нарушение на правата на други и упражняване на права против интересите на обществото .По отношение на първия въпрос касаторът не се е позовал на задължителна практика на ВКС . Във връзка с втория въпрос е посочено р. №758/11.02.2011 г. на ВКС, ІV г.о. , което е постановено при условията на чл. 290 ГПК и има задължителен характер. С оглед на това следва да се приеме, че по отношение на първия въпрос касаторът очевидно се позовава на допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК , а досежно вторият въпрос на допълнителното основание по чл. 280 ,ал.1,т.3 ГПК.
По първия поставен въпрос с обжалваното решение е прието, че отговаря на действителността твърдението, че няколко от продадените имоти сами по себе си са с пазарна цена, която надвишава вземането на въззиваемото дружество.Посочено е също така, че продавачът по процесните сделки освен имотите, с които се е разпоредил посредством атакуваните сделки, притежава и друг имот с пазарна стойност, която надвишава многократно вземането на кредитора. При тези данни съдът е приел, че спорният въпрос по делото се свежда до това дали с извършените разпоредителни сделки има увреждане на кредитора като елемент от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД.В тази връзка е прието , че увреждане винаги е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество , намалява го или по какъвто и да било начин затруднява удовлетворяването на кредитора в това число извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Възражението , че длъжникът разполага с друго имущество извън разпореденото или че получената насрещна престация е равностойна на цената на недвижимия имот, не е основание да се приеме, че не е налице увреждане. Противното би означавало когато длъжникът е недобросъвестен и не плаща своя дълг да му се даде възможност да избира срещу кое от притежаваните имущества да насочи принудително изпълнение. В случай, че длъжникът е добросъвестен притежаваното от него друго имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга и в този случай обявената на осн. чл. 135 ЗЗД относителна недействителност на разпоредителната сделка би изгубила правно значение. Това становище на въззивният съд е формирано въз основа на задължителна съдебна практика – решения на ВКС , постановени при условията на чл. 290 ГПК, които изрично са посочени в мотивите решението. Следователно по този въпрос е налице такава практика, което само по себе си изключва изпълнението на посочения допълнителен критерий по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.Същевременно решението е постановено в съответствие с тази задължителна практика.
По вторият въпрос въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираното р. №758/11.02.2011 г. на ВКС, ІV г.о. доколкото решението касае съвсем различен предмет на спора от настоящия. А именно искът е за вреди от отправено до Прокуратурата искане за настаняване на определено лице на принудително лечение.
По изложените съображения ,доколкото не са изпълнени комулативните изисквания на процесуални закон за допустимост на касационното обжалване, такова по отношение на обжалваното въззивно решение, не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №VІ-66/16.07.2015 г. , постановено по гр.д. № 556/2015 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: