О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 695
ГР. София, 02.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 3.10.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова т.д. №50246/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Л.” А., [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд София/АС/ по т.д. №982/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], [населено място] частичен иск по чл.92 ЗЗД за неустойка, дължима на осн. чл.9 от договор за наем между страните от 25.07.07 г. и акцесорен договор за услуги от същата дата, за сумата от 107 482 лв., при общ размер на вземането от 322 447 лв., формиран от сумите, посочени в диспозитива на първоинстанционното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че материалноправния въпрос: Представлява ли неустоечна клауза по см. на чл.92 от ЗЗД уговорката за плащане на наемна цена след прекратяване на договора? – е от значение за спора и не е разработен в съдебната практика, поради което е налице основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Правният въпрос: Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите по чл.20 ЗЗД, за да достигне до действителната воля на страните, ако в конкретния договор има противоречие в отделните уговорки ?- според касатора е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК – по т.д. №761/08 г. на първо т.о., по т.д. №523/08 г. на второ т.о., по гр.д. №856/09 г. на четвърто г.о., по т.д. №944/10 г. на второ т.о., поради което е налице основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по втория от поставените въпроси. Между страните е налице спор за характера и точния смисъл на клаузата на чл.9 от договора им за наем от 29.05.07 г. и оттам – за дължимите последици. Първоинстанционният и въззивният съд не са категорични в изводите си по този спор, като са изложили алтернативни съображения за неоснователността на иска, ако се приеме, че посочената клауза няма неустоечен характер и ако се приеме, че има такъв характер. Затова и с оглед указаното в цитираната от касатора практика на ВКС обжалване на въззивното решение следва да се допусне, за да се изведе чрез тълкуване – като дейност по установяване на точния смисъл на подложената на тълкуване разпоредба/ р. по т.д. №761/08 г. на първо т.о./, действителната обща воля на страните, вложена в спорната обуславяща изхода на делото договорна клауза.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по т.д. №982/15 г. от 19.05.15 г.
Указва на касатора „Л.”А. да внесе по сметка на ВКС сумата от 2 149,65 лв. в едноседмичен срок от съобщението и в същия срок да представи вносен документ, като в противен случай жалбата му ще бъде върната.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в о.с.з. или за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: