О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
С. 14.08. 2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми август през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3138 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.307 ал.1 ГПК.
Образувано е въз основа на подадената от Г. Х. З. от [населено място], лично и като баща и законен представител на малолетния си син Х. Г. З., молба с вх.№ 31577 от 5.06.2017г., с искане за отмяна на влязлото в сила решение № 2189 от 23.06.2016г. по гр.д. № 5319/2016г. на Районен съд Пловдив. Последното е постановено в производство по спорна съдебна администрация, с правно основание чл.28 от Закона за закрила на детето и с него е допуснато настаняването по съдебен ред на детето Х. Г. З. в семейството на роднини- Върба П. З. и Х. Г. З., баба и дядо по бащина линия на детето, до навършване на пълнолетие на детето или до навършване на 20 години, ако учи и е задължена Дирекция „Социално подпомагане” М. да осъществява контрол след допускане на настаняването.
Постъпил е отговор от Дирекция „Социално подпомагане”, в който след подробно описание на фактите по случая, е изразено становище за неоснователност на искането. Посочено е, че предприетата мярка за настаняване е „напълно основателна спрямо рисковете”, тъй като „могат да се отчетат постигнатите резултати за задоволяване на потребностите на детето по най-добър начин от настаняването до момента”. В становището се излага, че се касае за дете в риск, чийто родители са разделени от четиримесечната му възраст, след което грижите изцяло са поети от неговите баба и дядо. Родителите не са осигурявали условия за психическо и физическо развитие на детето. След настаняването му при най-близките му роднини /баба и дядо/, на детето е издадено направление за ползване на социални услуги към Ц. [населено място]- психологическа работа с детето, подкрепа на детето и семейството, определен е социален работник и психолог за работа с детето и са отпуснати две месечни помощи – на основание чл.49 П. и чл.7 ал.2 З., както и еднократна помощ за подготовка за училище, на основание чл.48 П.. Било е издадено направление за работа с доставчик на услуги. В доклад до ДСП М., доставчикът на услуги е посочил, че настоящият молител – Г. Х. З., баща на детето – след настаняването е проявил вербална и пряка агресия към родителите си, под влияние на алкохол. Последното е станало причина да бъде установена потребност от предоставяне на следните услуги: посредничество и застъпничество, индивидуална психологическа и педагогическа работа с детето, наблюдение и подкрепа, информиране и фамилно консултиране. Проявата на агресия е била потвърдена и от РУ Труд, чийто служители са предупреждавали Г. З. да се въздържа от подобни действия.
Върховният касационен съд в настоящия състав, след като съобрази направеното от молителя искане и след преценка на материалите по делото, в изпълнение на задължението си по чл.307 ал.1 ГПК, намира подадената молба за недопустима, на няколко основания.
Първо, съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 7/2014г. от 31.07.2017г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС – влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. Решаващите мотиви на ОСГТК на ВКС са, че решенията, с които се администрират граждански правоотношения се характеризират с отменимостта или изменяемостта на постановения правен резултат, при настъпване на промяна в обстоятелствата. Тези решения не пораждат сила на присъдено нещо и нямат за предмет субективно право, по отношение на което такава да възниква, докато отмяната е процесуален способ за защита, приложим само по отношение на влезли в сила съдебни актове, които се ползват със сила на присъдено нещо. Решенията, постановени в производство по спорна съдебна администрация могат да бъдат изменени както въз основа на нововъзникнали, така и въз основа на новооткрити факти. За тях отмяната по реда на глава 24 ГПК не е необходима, тъй като страната разполага с друг способ за защита на правата си – предявяване на искане за промяна на съществуващото положение, чиято релевантност съдът преценя по целесъобразност.
Второ, производството по чл.28 от Закона за закрила на децата, пред съд, за постановяване на мярка за закрила – е предвидено за да защити правата и интересите на детето, а не на родителя му. Производството, включително и легитимираните страни, между които то се развива, са изрично регламентирани. В хипотеза на направено от дирекция „Социално подпомагане”, като орган осъществяващ закрилата на детето, искане за настаняване на дете в семейство на роднини /какъвто е настоящия случай/, законът /чл.28 ал.3 ЗЗД/ не предвижда участие на родител. Съответно – в конкретният случай – молителят не е участвал като страна по делото, завършило с решението, чиято отмяна той иска, не е бил страна във воденото производство /нито лично, нито като законен представител на детето/ и няма правен интерес от предявяване на искане за отмяна. /Както беше посочено по-горе, той разполага с други правни възможности за защита/.
Следва да се посочи и че молителят не е представил доказателства за спазване на преклузивния едномесечен срок по чл.305 ал.1 т.5 ГПК./ При подадена на 5.06.2017г. молба за отмяна, молителят не е установил датата, на която е узнал за влязлото в сила близо една година по-рано, на 8.07.2016г., решение/.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав на Трето гражданско отделение Върховен касационен съд, счита, че следва да остави без разглеждане подадената молба за отмяна като недопустима, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Г. Х. З. от [населено място], [община], [улица], лично и като баща и законен представител на малолетния си син Х. Г. З., молба с вх.№ 31577 от 5.06.2017г., с искане за отмяна на влязлото в сила решение № 2189 от 23.06.2016г. по гр.д. № 5319/2016г. на Районен съд Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, в седемдневен срок от съобщаването пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.