О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
София, 24.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1887/2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адв. Х. К. и адв. А. Б., против решение № 17 от 20. 01. 2017 г. по в. гр. д. № 871/2016 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решение № 1456 от 4. 10. 2016 г. по гр. д. № 3659/2016 г. на Плевенския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. Й. Д. против [фирма], [населено място], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ и вместо това е постановено решение, с което е признато за незаконно и отменено, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, дисциплинарното уволнение на Г. Й. Д., извършено със заповед № 90 от 24. 03. 2016 г. и заповед № 89 от 24. 03. 2016 г. на управителя на [фирма], [населено място], на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 190, ал. 1, т. 3, вр. чл. 188, т. 3 КТ, същата е възстановена, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, на заеманата преди уволнението длъжност „инкасатор – касиер“ във [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], е осъдено, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, да й заплати сумата 3505, 20 лв. обезщетение за оставането й без работа за периода 24. 03. 2016 г. – 20. 09. 2016 г. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Ответницата по касационната жалба Г. Й. Д., чрез адв. С. Р., САК, изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да отмени първоинстанционното решение и уважи предявените от Г. Й. Д. против [фирма],гр. П., искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ, съставът на окръжния съд е приел от фактическа страна, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответното дружество от 21. 05. 1999 г., където е заемала последователно различни длъжности, последната – „инкасатор-касиер“, на която е била възстановена с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 3138/2014 г. на ПРС, с което е било отменено уволнението й, извършено със заповед на управителя от 23. 06. 2014 г., на осн. чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ – поради отказ да заеме предложената й подходяща работа при трудоустрояване. След възстановяването й на длъжността „инкасатор-касиер“ на ищцата й е било възложено да извърши на 8. 12. 2015 г., 5. 01. 2016 г., 11. 01. 2016 г. и 19. 01. 2016 г. посещения по адреси, да отчита показатели на водомери и обработва карнети, които дейности съставляват част от трудовите функции, включени в длъжността „инкасатор-касиер“. Ищцата отказала да извърши посочените дейности, тъй като същите са противопоказни за здравословното й състояние и дадените предписания за трудоустрояване с ЕР № 3537/25. 11. 2013 г. на ТЕЛК, според което същата може да продължи да изпълнява длъжността „инкасатор“, но без системни физически усилия, неблагоприятни метеорологични фактори, продължително ходене и стоене прав, както и с последващи решения на ТЕЛК. Помолила е да продължи да работи като „инкасатор – касиер“ при облекчени условия /без посещения на адреси/, така както е работила преди отмененото с влязло в сила решение уволнение. С последващо експертно решение на ТЕЛК от 2. 10. 2015 г. на ищцата са определени 58 % трайно намалена работоспособност, като противопоказни условия на труд са посочени системни физически усилия, продължително ходене и стоене прав и е дадено заключение, че лицето може да работи като иинкасатор-касиер. С експертно решение № 0910 от 11. 03. 2016 г. на ТЕЛК е дадено мнение на ТЕЛК, изискано от работодателя по повод намерение за дисциплинарното уволнение на ищцата, според което мнение уволнението й би било неправомерно, тъй като от декември 2011 г. ищцата е изпълнява длъжността „инкасатор-касиер“ без посещение на адреси, изпълнението на включените в длъжностната характеристика задължения, свързани с посещението на адреси, противоречат на предписаните с ЕР на ТЕЛК № 3390/2. 10. 2015 г. противопоказания и биха могли да доведат до влошаване на здравословното й състояние. С писмо от 23. 03. 2016 г. на ИТ – [населено място] е дадено разрешение по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ /като боледуваща от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, а не по т. 2 – като трудоустроен служител/ за уволнението на ищцата на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. На същата й е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със заповед от 24. 03. 2016 г., а на същата дата е издадена и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
От правна страна е прието, че ищцата е била трудоустроена, тъй като с ЕР на ТЕЛК от 2. 10. 2015 г. й е определена намалена работоспособност 58 %, посочени са противопоказни за заболяванията й условия на труд – системни физически усилия, продължително ходене и стоене прав /, както и възможността същата да продължава да заема длъжността „инкасатор-касиер“, но без дейности, изискващи продължително ходене, стоене прав и системни физически натоварвания. По този начин е изтълкувано решенето на ТЕЛК от 2. 10. 2015 г. с последващото решение на ТЕЛК от 11. 03. 2016 г. и в този смисъл са и дадените с последното разяснения и препоръки – ищцата може да продължи да заема длъжността „инкасатор-касиер“, но при облекчени условия – без посещение на адреси, която дейност е противопоказна за здравословното й състояние, тъй като изисква продължително ходене и стоене прав и системни физически усилия. Прието е, че като трудоустроено лице, ищцата се ползва със закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, която не е преодоляна – разрешението на ИТ – П. е дадено на осн. чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ – като за служител, боледуващ от болест, определена в Наредба № 5 от 20. 02. 1987 г., а не на осн. чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ – за уволнение на трудоустроен служител. Прието е, че дори да се приеме, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е преодоляна, то при разглеждане на спора по същество уволнението отново би се явило незаконосъобразно, тъй като по делото не се установява ищцата да е извършила виновно неизпълнение на трудовите задължения. Отказът й да изпълнява тези дейности, изразяващи се в посещения на адреси и отчитане на водомери не представлява дисциплинарно нарушение, тъй като изпълнението им би било противопоказно за здравословното й състояние, с оглед дадените от ТЕЛК предписания. След като отказът й да извършва дейности, свързани с посещения на адреси, отчет на водомери и и свързаната с тях обработка на карнети, не съставлява виновно неизпълнение на трудовите задължения, то наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение“ се явява незаконосъобразно. С оглед изхода на делото по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е направен извод за основателност и на обусловените искове по чл. 344, ал. 1, точки 2 и 3 КТ.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя процесуалноправен въпрос, засягащ проблема дали е допустимо въззивният съд да разгледа основания за незаконност на уволнението, въведени от ищцовата страна едва с въззивната жалба. Твърди се, че въззивният съд, недопустимо и в противоречие със задължителната съдебна практика, е обсъждал допуснато нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, каквото твърдение ищцата е въвела едва с въззивната жалба, което налага допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Настоящият състав намира, че разглеждането на така поставения въпрос не би било от решаващо значение за изхода на делото, тъй като и при отрицателен отговор на същия, това не би повлияло на крайния извод за незаконност на уволнението. За да достигне до извод за основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съставът на въззивния съд е приел не само непреодоляна защита по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ /каквото основание е въведено с въззивната жалба/, но и липса на извършено дисциплинарно нарушение /каквото основание е въведено още с исковата молба/. По-конкретно, приел е, че дори изискването на цитираната по-горе разпоредба да се счете за спазено, то уволнението се явява незаконно, тъй като ищцата не е извършила виновно нарушение на трудовата дисциплина. Отказът й да изпълнява дейности, свързани с посещения на адреси и отчет на водомери не е неправомерен, тъй като е съобразен с посочените от ТЕЛК противопоказни за здравословното й състояние условия на труд и дадени предписания да продължи да заема длъжността „инкасатор-касиер“ при облекчени условия /без посещения на адреси/, при каквито условия е работила на същата длъжност от 2012 г. и която длъжност е била включена в списъка на работните места, определени за заемане от трудоустроени лица. Отказът й се основава и на чл. 317, ал. 2 КТ, според която разпоредба предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, е задължително не само за работодателя, но и за работника или служителя. След като уволнението е прието за незаконно поради липса на основание за налагане на дисциплинарно наказание – извършено нарушение на трудовата дисциплина, то отговорът на поставения от касатора въпрос, касаещ допустимостта на действията на съда по разглеждане на довода за нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, не би могъл да повлияе на крайния извод за незаконност на уволнението и основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Вторият формулиран въпрос също е процесуалноправен – длъжен ли е въззивният съд, при постановяване на решението, да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и да изложи мотивите въз основа на кои доказателства приема за установени съответните факти, с твърдение за решаването му в противоречие със задължителната съдебна практика /решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК/ – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така твърдяното противоречие не е налице. В съответствие с посочената и представена към изложението съдебна практика /решение № 292 от 20. 01. 2016 г. по гр. д. № 952/2015 г. на ВКС, 3 г.о., решение № 274 от 24. 10. 2016 г. по гр. д. № 2228/2016 г. на ВКС, 4 г.о./, въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, касаещи релевантни за делото факти, посочил е кои факти счита за установени и въз основа на кои доказателства, разгледал е всички относими към спора доводи и възражения на страните, включително и сочения в изложението довод на работодателя, според който отказът на ищцата да извършва възложените й дейности по измерване и отчитане представлява нарушение на трудовата дисциплина, тъй като в експертните решения на ТЕЛК е посочено, че същата може да продължи да изпълнява длъжността „инкасатор-касиер“ съобразно производствената и длъжностна характеристики. Доводите за извършени други нарушения на трудовата дисциплина /пълно бездействие и неизпълнение на никакви трудови задължения, освен физическо присъствие на работното място/ са били неотносими към спора, предмет на делото, тъй като дисциплинарното наказание е било наложено само заради това, че на посочените в заповедта дати – 8. 12. 2015 г., 5. 01. 2016 г., 11. 01. 2016 г. и 19. 01. 2016 г. ищцата е отказала да извърши посещения и отчет на водомерите на съответните адреси. Неразглеждането на неотносими към спора доводи и възражения е в съответствие, а не в противоречие със задължителната съдебна практика. А доколкото е недопустимо със свидетелски показания да се оборва верността на констатациите относно здравословното състояние на освидетелствано лице, съдържащи се в ЕР на ТЕЛК, то законосъобразно съдът не ги е обсъдил при преценка здравословното състояние на ищцата. Останалите оплаквания – за несъответствие между фактическите изводи и доказателствата по делото и за противоречие на правните изводи с материалния закон представляват касационни основания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, разглеждането на каквито в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо.
Последният поставен въпрос е материалноправен – кое предписание от решението на ТЕЛК определя дали едно лице има качеството на трудоустроен работник или служител. Поддържа се основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Не е налице противоречиво разрешаване на така поставения въпрос с посочените от касатора решение № 75 от 10. 02. 2011 г. по гр. д. № 619/2010 г., 4 г.о. и решение № 316 от 10. 06. 2011 г. по гр. д. № 1545/2010 г., 4 г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Т. част от мотивите към решенията дава отговор на въпрос различен от поставения – длъжен ли е работодателят да изисква предварително разрешение на инспекцията по труда за уволнение на работника или служителя в хипотезите, при които с решението на ТЕЛК е определена намалена трудоспособност, но лицето не е трудоустроено, както и в хипотезите, при които даденото предписание се е отнасяло за период от време, който е изтекъл. На следващо място, по въпроса кога работникът или служителят е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2, чл. 314 и чл. 317 КТ има формирана задължителна съдебна практика – решение № 443 от 24. 03. 2016 г. по гр. д. № 2569/2015 г. на ВКС, 4 г.о., според която тогава, когато с решение на ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд, работникът е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. В тази насока са и изводите на въззивния съд.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос. По тълкуването и прилагането на чл. 317 КТ и на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ има създадена богата съдебна практика на ВС на РБ и на ВКС на РБ, със задължителен и незадължителен характер, ненуждаеща се от осъвременяване или друга промяна, поради което разглеждането на въпроса не би допринесло за развитието на правото и за точното приложение на закона.
С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение и проверка на правилността му.
При този изход на делото [фирма] ще следва да бъде осъдено, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищцата Г. Й. Д. сумата 920 лв. разноски, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17 от 20. 01. 2017 г. по в. гр. д. № 871/2016 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решение № 1456 от 4. 10. 2016 г. по гр. д. № 3659/2016 г. на Плевенския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. Й. Д. против [фирма], [населено място], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ и вместо това е постановено решение, с което е признато за незаконно и отменено, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, дисциплинарното уволнение на Г. Й. Д., извършено със заповед № 90 от 24. 03. 2016 г. и заповед № 89 от 24. 03. 2016 г. на управителя на [фирма], [населено място], на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 190, ал. 1, т. 3, вр. чл. 188, т. 3 КТ, същата е възстановена, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, на заеманата преди уволнението длъжност „инкасатор – касиер“ във [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], е осъдено, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, да й заплати сумата 3505, 20 лв. обезщетение за оставането й без работа за периода 24. 03. 2016 г. – 20. 09. 2016 г.
ОСЪЖДА [фирма], на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Г. Й. Д. сумата 920 лв. разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: