О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 881
гр. София, 23.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3415/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място] срещу решение № 116/18.03.2016 г. по в. гр. д. 937/2015 г. на Окръжен съд Русе. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт.
В изложението за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа приложното поле на основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя материалноправни и процесуалноправни въпроси, както следва: 1/ „Немотивирана ли е заповедта за уволнение съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, ако в нея не е посочена началната дата, от която е започнало бездействието, съставляващо нарушението на трудовата дисциплина, дало повод за издаване на заповедта?“; 2/ „Представлява ли злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл. 190, ал. 1 т. 4 КТ бездействието на работника, изразяващо се в неуведомяване на работодателя за получен от работника достъп до поверителна информация, който не му се следва съгласно вътрешните правила?“; 3/ „Достатъчно тежко ли е по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ, за да обоснове дисциплинарно уволнение, нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в предоставяне на трето лице от работника на известните само нему лични кодове за достъп до информационните системи на работодателя, без знанието и съгласието на последния?“; 4/ „Утежнява ли вината на работника знанието на определени обстоятелства или субективната страна на дисциплинарното нарушение в тази част е ирелевантна за дисциплинарната отговорност?“; 5/ „Наказуеми ли са с дисциплинарно уволнение действия на работника, които не представляват непосредствено и пряко разгласяване на поверителна за работодателя информация, но представляват нарушения на трудовата дисциплина и са довели до този неблагоприятен за работодателя резултат?“; 6/ „Допустимо ли е доказателствено искане от ответника по чл. 176 ГПК след отговора на исковата молба?“; 7/ „Допустимо ли е начинът, по който са формулирани въпросите към насрещната страна при отправяне към съда на доказателственото искане по чл. 176 ГПК, да бъде основание за отхвърляне на същото доказателствено искане?“. Позовава се на противоречие и прилага практика на ВКС.
Ответникът по жалбата Н. В. В. от [населено място], я оспорва, като е изразил становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно и предмет на делото са неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т 2 КТ, намира, че касационната жалби е редовна, подадена от легитимирано лице и в законния срок.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с първоинстанционното решение правилно са били уважени исковете за признаване на извършеното от ответното дружество със заповед № 84/20.08.2014 г. уволнение като незаконно и за възстановяване на ищеца на работа. Съдът е приел, че ищецът е работил при ответника на длъжността експерт „Събиране необезпечени вземания“, офис Р., като с признатата като незаконна заповед е прекратено трудовото правоотношение на ищеца без предизвестие, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ поради извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 КТ – злоупотреба с доверието на предприятието, както и разпространение на поверителни за него сведения, изразяващо се в получаване на достъп до конфиденциална информация (съдържаща лични данни, размер на възнаграждения, получавани бонуси, индивидуални таргети на служителите и друга служебна информация), за което не е уведомил своевременно работодателя с цел предприемане на мерки за предотвратяване по-нататъшното разкриване на информацията от поверителен характер, както и в предоставянето на друг служител на дружеството на личната му парола за служебната му работна станция, която също е с поверителен характер, съгласно чл. 35 от ТД № 134/20.10.2012 г. и като такава служителят е длъжен да не разкрива на трети лица без предварително писмено съгласие на работодателя, в резултат на което е създал предпоставки за нерегламентирано изпращане на 01.07.2014 г. на конфиденциална служебна информация от служебната му електронна поща към външна електронна поща. Съдът е приел, че заповедта за уволнение не отговаря на изискванията на чл. 194 и чл. 195 КТ, работодателят не е доказал извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина да съставляват основание за дисциплинарното му уволнение, като не е установено ищецът да е злоупотребил с доверието на работодателя и единственото му нарушение е било предоставяне на паролата на свой колега, което нарушение не е достатъчно тежко, за да обуславя налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, още повече, че това му действие е било в интерес на работата – с цел довършване на започнала финансова операция, поради отсъствие на ищеца поради ползване на отпуск. Предвид основателността на главния иск, съдът е уважил и обусловения от него иск за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване, ВКС намира следното:
Върховният касационен съд е компетентен да разгледа касационна жалба срещу въззивно решение, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол, а именно въззивният съд следва да се е произнесъл по даден правен въпрос от естество, от което зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата, както и да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Поставените въпроси по тълкуване на правото и относими за производството по чл. 288 от ГПК са следните: как се индивидуализира нарушението при бездействие по чл. 195, ал.1 от КТ, какво означава злоупотреба с доверие по чл. 190, ал.1, т.4 от КТ, какво означава тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал.1, т.7 от КТ и кога може да се дадат обяснения и как се формулират въпросите по чл. 176 от ГПК. В останалата част въпросите, свързани с квалификацията на фактите по делото се отнасят към основанията за правилност на въззивното решение- чл. 281,т.3 от ГПК и са неотносими за настоящото производство, а именно дали неуведомяване на работодателя за получен от работника достъп до поверителна информация, който не му се следва и предоставянето на друг служител лични кодове за достъп до информационните системи на работодателя представляват злоупотреба с доверие и тежко нарушение на трудовата дисциплина и наказанието дисциплинарно уволнение съответства ли на тези нарушения.
По първия въпрос за индивидуализацията на бездействието като нарушение на трудовата дисциплина по чл. 195 от КТ, въззивният съд не е съобразил задължителната практика на ВКС, че е достатъчно посочването на датата на откриване на нарушението, но отговорът на този въпрос не обуславя решаващите изводи на въззивния съд, тъй като съдът се е произнесъл по същество на спора и не е отменил уволнението на формално основание. Въззивният съд е приел, че ищецът не е имал задължение да уведоми работодателя за това, че има достъп до информация, която не му се следва, поради което е приел, че не е налице нарушение на трудовата дисциплина, изразяваща се в бездействие.
По въпроса за фактическия състав на злоупотребата с доверие, въззивният съд не е разгледал трите и проявни форми- неизпълнение на трудово задължение с цел имотна облага или компрометиране на доверието без извличане на имотна облага, или злепоставяне на работодателя пред трети лица, но този въпрос също не е обусловил решаващите изводи на въззивният съд, тъй като съдът е приел, че нарушението на трудовата дисциплина от ищеца, изразяващо се в предоставяне на друг служител своите лични кодове за достъп до информационните системи на работодателя, не представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина.
По въпроса за тежестта на нарушението, въззивният съд не се отклонил от задължителната практика на ВКС по тълкуването на чл. 190, ал. 2 във връзка с чл. 189, ал.1 от КТ, тъй като е взел предвид характера на дейността, значимостта на неизпълнението с оглед настъпилите вреди или бъдещи такива, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и субективното отношение към нарушението. Въззивният съд е приел, че личните кодове са били предоставени на друг служител в полза на предприятието, а не в негова вреда.
Въпросът за обясненията по чл. 176 от ГПК е останал извън предмета на спора, тъй като с въззивната жалба работодателят не е направил такова доказателствено искане и въззивният съд не се е произнесъл по него. Въззивният съд е приел, че делото е изяснено от фактическа страна, тъй като страните не са имали спор по фактите, а по тяхната квалификация. Разпоредбата на чл. 131, ал.3, във връзка с чл. 156, ал.3, във връзка с чл. 176 от ГПК е ясна и непротиворечива, че доказателственото искане за допускане на обяснение на другата страна следва да се направи най- късно с отговора на исковата молба. Въпросите следва да съдържат твърдение за факти, за да може съдът да направи извод за тях, въпросите са част от доказателственото искане и съдът не да дава указание на страните какви доказателствени искания да правят.
Предвид изложеното, въззивното решение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на спора на адв. В. В. следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗА в размер на 500лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 116/18.03.2016 г. по в. гр. д. № 937/2015 г. на Окръжен съд Русе.
Осъжда [фирма] с ЕИК[ЕИК] [населено място] да плати на адвокат В. В. ЕГН [ЕГН] от АК- Р. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 500лв. на основание чл. 9, ал.3 от Наредба 1/ 2004г. във връзка с чл. 38, ал.2 от ЗА.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :