О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 869
гр. София, 20.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев търг. д. № 60182/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от ЗД [фирма], [населено място] срещу решение № 309/15.02.2016 г. по в. гр. д. 3033/2015 г. на Апелативен съд София и с касационна жалба, подадена от С. Ю. М. от [населено място]. В жалбите се излагат доводи за неправилност на съдебния акт.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят ЗД [фирма], [населено място] поддържа приложното поле на основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя материалноправни въпроси относно „случайното деяние“, елементите от състава на деликта, съпричиняването и понятието справедливост. Позовава се на противоречие с практика на ВКС.
В изложението за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят С. Ю. М. поддържа приложното поле на основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставя материалноправни въпроси относно съпричиняването, понятието справедливост и доказателствената сила на актовете, постановени от органите на досъдебното производство във връзка с механизма на ПТП. Позовава се на противоречие с практика на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно и е по чл. 226 КЗ, с цена на иска над установените в чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, намира, че касационните жалби са редовни и допустими, подадени от легитимирани лица и в законния срок.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.): извършен деликт при управление на МПС; причинени неимуществени вреди; застраховка ГО, която покрива гражданската отговорност на деликвента; неплатено застрахователно обезщетение. Съдът е приел за установено, че видно от протокол за ПТП № 1378765/12.05.2012 г. и протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 12.05.2012 г. на 12.05.2012 г. в [населено място] е станало ПТП между лек автомобил “Р.“ 416, управляван от третото лице Н. Т. В. – при наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и мотоциклет „Сузуки“ 600, управляван от ищеца. Съгласно приетото от съда и неоспорено от страните заключение по автотехническа експертиза, ведно с протоколите за разпит на свидетели от досъдебното производство, въззивният съд е стигнал до извода, че пътното произшествие е било съпричинено от мотоциклетиста и водача на лекия автомобил, чиито отделни противоправни деяния представлявали част от развил се в пространството и времето верижен процес, довел до възникване на процесното ПТП (водачът на автомобила допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, а мотоциклетистът от своя страна допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП), като извършените от мотоциклетиста нарушения на правилата за движение (движение с превишена и неправилно изпреварване) дават основание на въззивната инстанция да приеме, че последният в по-голяма степен е допринесъл за настъпване на пътната злополука, поради което и приноса му за настъпване на вредите следва да се определи на 60%. Съгласно заключението на съдебномедицинска експертиза, е прието, че ищецът е получил субтрохантерно счупване на лявата бедрена кост, кръвонасядане на лявото бедро в горната част, охлузвания на лявата подбедрица, десния лакът, дясното коляно и на палеца на дясното ходило, като счупването на лявата бедрена кост е довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок до осем месеца, а мекотъканните увреждания (кръвонасядания) са причинили разстойство на здравето неопасно за живота; спешна медицинска помощ и лечение пострадалият е получил в ортопедичното отделение на МБАЛ Шумен, където била извършена операция с „открито наместване на счупената бедрена кост и стабилизиране с интрамедуларен заключващ пирон и напречни винтове“; в периода от 21.05.2012 г. до 01.06.2012 г. ищецът е провел физикално и рехабилитационно лечение в МБАЛ „Шумен“, като общия му лечебен и възстановителен процес продължил 8 месеца; получената костна увреда в областта на лявата бедрена кост е причинила болки и страдания за срок от осем месеца, като най-интензивни те се били през първите два месеца след извършване на операцията и около един месец в началото на провежданата рехабилитация; след посочения период болките продължили, но само периодично при обща преумора, при влажно и студено време, което е налагало пострадалият да ползва седативни и обезболяващи средства; в първите шест месеца от счупването на пострадалия не било разрешено да стъпва на левия си крак и той се е предвижвал с помощта на патерици, което довело до значителни затруднения при предвижване и обслужване в ежедневието; на четвъртия месец от извършване на операцията, ищецът бил освидетелстван от ТЕЛК с 51% трайна загуба на работоспособност за срок от една година за „субтрохантерно счупване на лявата бедрена кост, състояние след оперативно лечение, тежка степен на ограничения на лявата тазобедрена става и лека степен на обездвижване на лявата колянна става. Към момента на изготвяне на заключението, ищецът е бил почти възстановен, като се е предвижвал самостоятелно без помощни средства с леко накуцваща походна наляво като защитна реакция; движенията на лявата тазобедрена става са останали с трайно намаление на обема при „абдукция“ с около 10 градуса; ограничени са движенията и на лявата колянна става при „флексия“ с около 10 градуса; била е установена лека степен на хипертрофия на бедрената мускулатура; металният пирон не е бил изваден, същият може да бъде отстранен от костта оперативно, което ще доведе до интензивни болки за срок до 30 дни, но след отстраняване на металния пирон, движенията ще достигнат оптималния обем и сила. Кредитирани са и показанията на съпругата на ищеца за състоянието му непосредствено след претърпяното ПТП и за целия лечебен и възстановителен процес. При определяне на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, съдът е взел предвид: вида и характера на претърпяните от пострадалия телесни увреждания, от който счупването на лявата бедрена кост, довело до продължителни болки, страдания и битови неудобства; младата възраст на увредения – 25 години; социално-икономическите условия в страна към момента на възникване на вредата, поради което е приел, че претърпените неимуществени вреди са в причинна връзка с претърпяното ПТП и сумата 34 000 лева справедливо ще го обезщети, което подлежи на намаляване съобразно приноса за възникване на процесното ПТП, като е уважил иска частично до размер на сумата 13 600 лева, заедно със законна лихва върху нея, считано от датата пътната злополука – 12.05.2012 г. до окончателното изплащане.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване, ВКС намира следното:
Върховният касационен съд е компетентен да разгледа касационна жалба срещу въззивно решение, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол, а именно въззивният съд следва да се е произнесъл по поставения правен въпрос, да е включен в правния спор и да е обусловил правните изводи на съда и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Въпросът за случайното деяние е извън предмета на спора, по него въззивният съд не се е произнесъл и не е обусловил правните му изводи. Случайното деяние е обстоятелство, факт с правно значение, който изключва вината. За нето съдът не следи служебно, а ответникът следва да се позове най- късно с отговора на исковата молба чрез възражение за наличието на такъв правнорелевантен факт. В случая застрахователят не е направил такова възражение с отговора на исковата молба. Неговото възражение е било, че липсва вина, но не се е позовал на наличието на случайно деяние.
По въпроса за елементите от състава на непозволеното увреждане има трайна и задължителна практика на ВКС /р.177/2016г. на ІІІ г.о. на ВКС и др./, в която е посочено, че това са деяние, противоправност, вина, вреда и причинна връзка, като вината се предполага до доказване на противното. Въззивният съд не е допуснал противоречие с тази задължителна практика по тълкуването и прилагането на чл. 45 от ЗЗД. Приел е, че водачът на лекия автомобил е нарушил чл. 25 от ЗДвП, както и че вината се предполага до доказване на противното. Вината се изключва от случайно събитие, а такова възражение не е направено от ответника и такъв факт не е установен по делото.
По въпроса за това какво се включва в понятието „справедливост“ има задължителни указания, дадени с ППВС 4/1968г., а именно, че това са всички конкретни обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. По този въпрос в съгласие със задължителната практика на ВКС по чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд е взел предвид характера и вида на увреждането, продължителността и интензитета на болките и страданията, емоционалните страдания, възрастта и предстоящата операция и др.. Различният размер на присъдените обезщетения по чл. 290 от ГПК се обуславя от разликата в конкретните обстоятелства по всяко дело, а не от противоречиво прилагане на чл. 52 от ЗЗД.
Съдът е съобразил и дадените разяснения с мотивите на приетото Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС, ОСТК по търг. д. № 1/2014 г., че съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Въззивният съд е приел, че увреденият виновно е нарушил чл. 21, ал.1 от ЗДвП и чл. 42, ал.1, т.1 от ЗДвП, а деликвентът виновно е нарушил чл. 25 от ЗДвП, поради което е определил по- висок размер на съпричиняване от страна на увредения в размер на 60%.
Въпросът за доказателственото значение на актовете, постановени в досъдебното производство, не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, тъй като относно механизма на ПТП, съдът е обсъдил Протокола за ПТП, приетото по делото заключение по А. и свидетелските показания по делото. Въззивният съд е съобразил и установената практика, че е длъжен в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното решение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което:
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 309/15.02.2016 г. по в. гр. д. 3033/2015 г. на Апелативен съд София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :