О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 20.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 16/2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Л. К. Р., чрез адв. К. К., САК, против решение № 1201 от 28. 09. 2016 г. по в. гр. д. № 1789/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, 9 с-в, с което е потвърдено решение № 2277 от 29. 06. 2016 г. по гр. д. № 4695/2016 г. на Пловдивския районен съд, XI гр. с-в.. Иска се отмяна на решението като неправилно и уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на съдебни разноски. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна по касационната жалба Комплекс за социални услуги за деца и семейства, [населено място], [улица], излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението и за правилност на същото. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
С въззивното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Л. К. Р. против Комплекс за социални услуги за деца и семейства, [населено място], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат, съставът на съда е приел, че работодателят е имал право да прекрати трудовото правоотношение по реда на чл. 328 КТ, с едномесечно предизвестие, тъй като към възникване на трудовото правоотношение с ищеца последният е бил придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст – основание по чл. 328, ал. 1, т. 10б /в редакцията на разпоредбата в сила от 1. 01. 2016 г./, съотв. т. 10а /в редакцията на разпоредбата до 1. 01. 2016 г./. Прието е, че правно валидна е волята на работодателя, обективирана в текстовата част от мотивите в заповедта за уволнение, в която описателно е посочено правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а несъответствието между текстовата част на прекратителното основание и правната му квалификация – т. 10а, вместо точка 10б от алинея 1 на чл. 328 КТ не нарушава правото на защита на уволнения ищец и не води до незаконност на уволнението. Прието е, че неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ води до неоснователност и на обусловените искове по чл. 344, ал. 1, точки 2 и 3 КТ.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпроси, засягащи проблема дали несъответствието в заповедта за уволнение и в предизвестието между словесното изписване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение като фактически обстоятелства и текст от Кодекса на труда и цифровото изписване на правната норма, уреждаща съответния фактически състав, само по себе си би могло да доведе до незаконност на уволнението и да затрудни защитата на уволнения работник или служител. Твърди се, че разглеждането на посочения въпрос ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така посоченото основание не е налице. По поставените въпроси е формирана задължителна съдебна практика, обективирана в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение № 318 от 21. 06. 2010 г. по гр. д. № 120/2009 г. на ВКС, III г.о., решение № 746 от 20. 01. 2011 г. по гр. д. № 119/2010 г. на ВКС, III г.о., решение № 99 от 5. 04. 2011 г. по гр. д. №_ 380/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 351 от 20. 12. 2011 г. по гр. д. № 229/2011 г., III г.о. и др./, в които е прието, че несъответствието в акта за уволнение между изложените факти за прекратяване на трудовото правоотношение и посоченото основание за уволнение като текст от закона, както и неправилната правна квалификация на основанието за уволнение или липсата на такава не водят, сами по себе си, до неговата незаконност. Задължение на съда е да определи вярната правна квалификация на уволнението, въз основа на мотивите от акта на работодателя, а след това да извърши и проверка за наличието на елементите от състава на приложимата правна норма. От значение при преценка законността на уволнението при наличие на такова несъответствие е дали посочените от работодателя факти и обстоятелства пораждат правото му на прекратяване на трудовото правоотношение, дали същите са били налице и законосъобразно ли е упражнено правото на прекратяване на трудовото правоотношение, а не дали посочените основания за уволнение са квалифицирани правилно. В този смисъл, поредното разглеждане на тези въпроси не би допринесло за точното приложение на закона и за развитието на правото.
С оглед на горното, не би могло да се приеме, че е налице соченото от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване.
При този изход на делото Л. Р. ще следва да бъде осъден, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Комплекс за социални услуги за деца и семейства, [населено място], сумата 800 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, уговорено с договор за правна защита и съдействие от 29. 11. 2016 г. и платено в брой на същата дата.
Касационната жалба в частта, с която се иска отмяна на въззивното решение в частта за разноските, има характер на молба по чл. 248 ГПК, която следва да бъде разгледана от въззивния съд, по компетентност.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1201 от 28. 09. 2016 г. по в. гр. д. № 1789/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, 9 с-в.
ОСЪЖДА Л. К. Р., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Комплекс за социални услуги за деца и семейства, [населено място], сумата 800 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ съдържащото се в подадената от Л. К. Р. касационна жалба искане по чл. 248 ГПК, за изменение на въззивното решение в частта за разноските, присъдени в полза на Комплекс за социални услуги за деца и семейства, [населено място] и ИЗПРАЩА същото за разглеждането му от Пловдивския окръжен съд, по компетентност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: