О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
гр. София, 16.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.дело № 812 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от П. Д. Н. и Я. С. Н., чрез адв. В. С., касационна жалба против решение № 3826 от 11. 05. 2016 г. по гр. д. № 6725/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, III-В състав, с която е потвърдено решение от 30. 07. 2013 г. по гр. д. № 6883/2011 г. на Софийския районен съд, I ГО, 47 с-в в частта, с която е прието за установено, по предявените от Р. Г. Д. срещу Й. И. П., П. Д. Н. и Я. С. Н. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, че договорът от 23. 04. 2009 г., сключен с н.а. № 155, т. II, рег. № 10372, н.д. № 341/2009 г. на нотариус Р. Д., с който Й. И. П. прехвърля на П. Д. Н. и Я. С. Н. собствената си 1/4 идеална част от недвижим имот, находящ се в [населено място], район „С.“, ул. „515“ № 6, представляващ УПИ V – 751, с площ от 360 кв.м., в кв. 66 по плана на [населено място], м. „Х. Б.“, ведно с построената в същия едноетажна жилищна сграда с площ от около 90 кв.м., в замяна на което П. Д. Н. и Я. С. Н. прехвърлят на Й. И. П. движима вещ – I. цветен телевизор м. „С.“, модел „Bravia“, на стойност по фактура 4000 лв. и доплащат сумата 3000 лв., е нищожен като сключен в противоречие с добрите нрави. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие на основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендират се съдебни разноски.
Ответницата по касационната жалба Р. Г. Д., чрез адв. Н. С. В., изразява становище за липса на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Р. Г. Д. срещу Й. И. П., П. Д. Н. и Я. С. Н. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за установяване нищожността на процесния договор, като накърняващ добрите нрави, съставът на градския съд е приел от фактическа страна, излагайки собствени мотиви и препращайки към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК, че на 03. 03. 2002 г., с н.а. № 90/2002 г., С. Г. е прехвърлила на дъщерите си Р. Д. и Б. В. собствените си 3/4 ид.ч. от процесния недвижим имот. С. Г. починала и оставила за наследник внука си М. А. Д., който придобил нейната 1/4 ид.ч. от имота. На 17. 03. 2009 г., с н.а. № 37/2009 г., М. Д. прехвърлил на Й. П. собствената си 1/4 ид.ч. от имота срещу цветен телевизор м. „С.“. На 18. 03. 2009 г., с н.а. № 80/2009 г., М. Д. сключил още една прехвърлителна сделка за същата 1/4 ид.ч., като я продал на Р. Д. и Б. В. за сумата 5000 лв. На 28. 03. 2009 г. Й. П. предложил на Р. Д. и Б. В. да им продаде придобитата от М. Д. 1/4 идеална част за сумата 7500 лв., за което двете се съгласили и му заплатили авансово продажната цена, за което били съставени разписки от 28. 03. 2009 г., 6. 04. 2009 г. и 8. 04. 2009 г. На 8. 04. 2009 г. същите сключили предварителен договор за покупко-продажба на имота, като се съгласили окончателният договор да бъде сключен на 9. 04. 2009 г., в 12, 00 ч., в кантората на нотариус В. М.. Й. П. не се явил пред нотариуса в уговорения ден и час и на 16. 04. 2009 г. била подадена искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен, която била вписана на 16. 05. 2009 г. На 23. 04. 2009 г. Й. П., с н.а. № 155/2009 г., прехвърлил на П. и Я. Н. 1/4 ид.ч. от имота в замяна на цветен телевизор и доплащане на 3000 лв. След прехвърлянето Я. Н. предложил на Р. Д. и Б. В. да им продаде тази 1/4 ид.ч. за сумата 15000 лв.
От правна страна съставът на въззивния съд е приел, че договорът за замяна, сключен на 23. 04. 2009 г., с н.а. № 155/2009 г., е нищожен, тъй като накърнява добрите нрави. Приел е, че накърняване на добрите нрави е налице тогава, когато се нарушава правен принцип от значение за обществото като цяло, както и, че при извършване на преценката дали дадена сделка противоречи на добрите нрави, съдът не следва да се ограничава само до формалното й съдържание, а да съобрази дали крайният резултат е несъвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Приел е, че когато дадена сделката е довела до неоправдано разместване на имуществени блага, при което едно лице очевидно търпи загуба, е налице недобросъвестност. Приел е, че съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства налага извода, че Й. П. е получил за 1/4 идеална част от процесния имот двойно плащане, което поведение е укоримо от гледна точка на морала, както и че по този начин се нарушава принципът за справедливост, създават се условия за неоснователно обогатяване, злепоставят се имуществените интереси на ищцата. Като краен извод е прието противоречие на атакуваната сделка с добрите нрави.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му, с твърдения, че и двете инстанции са се произнесли по непредявен иск. Настоящият състав намира, че не е налице вероятност за недопустимост на въззивното решение. Видно е от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, че със същата са въведени твърдения за нищожност на процесния договор, тъй като е сключен при заобикаляне на закона и накърнява добрите нрави. Така заявените претенции са квалифицирани от районния съд по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Искът по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договора като сключен при заобикаляне на закона, е отхвърлен, решението на районния съд в тази част не е обжалвано и е влязло в сила. Искът по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е уважен и в тази част производството по делото е висящо /първоинстанционното решение е било обжалвано от ответниците в частта по този иск и потвърдено от въззивната инстанция, чието решение е предмет на подадената касационна жалба/. В този смисъл, възражението за произнасяне на въззивната инстанция по непредявен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е неоснователно и не съществува вероятност атакуваният съдебен акт да е недопустим на това основание.
Вторият поставен въпрос засяга проблема длъжен ли е въззивният съд, при преценка основателността на предявен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, да съобрази особеностите на всеки конкретен случай и обсъди всички установени по делото обстоятелства, които са от значение за тази преценка, включително и наличието/липсата на знание и намерение за увреждане, каква е била преследваната от договарящите цел, дали тя удовлетворява допустим от закона интерес. Твърди се, че приетото от въззивния съд по този въпрос противоречи на ТР № 1/15. 06. 2010 г. по т.д. № 1/10 г. ОСГТК. Така твърдяното противоречие не е налице. В мотивите към цитираното тълкувателно решение е прието, че преценката за накърняване на добрите нрави се прави за всеки отделен случай. В съответствие с така дадените указания, въззивният съд е достигнал до извода за противоречие на процесния договор с добрите нрави след като е обсъдил всички установени по делото, от събраните доказателства, факти и е съобразил всички обстоятелства от значение за тази преценка, отчитайки спецификата на конкретния случай.
Третият въпрос е: „Дали държавата и правният ред трябва да застават зад всички правни сделки, които могат да бъдат уговорени от правните субекти в рамките на тяхната автономия. Може ли, използвайки нищожността, като най-тежката гражданскоправна санкция, законодателят да изрази своето отношение към съдържанието на сделката от гледна точка на съответствието с добрите нрави? И, правейки това, законодателят не заема ли страна в един морален спор – поведение, което е недопустимо за едно безпристрастно съвременно законодателство? Възможно ли е изобщо установяването на съдържанието на понятието за добри нрави, за да се приложи то в отношението на закона към съдържанието на сключваните от правните субекти сделки?“. Твърди се, че разглеждането на тези въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Така соченото основание не е налице. Въпросите са формулирани изключително общо и неясно, със същите не се поставя за разглеждане и не се търси принципен отговор на даден правен проблем, който е от значение за изхода на конкретното дело и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, а се критикува нормата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, предвиждаща противоречието с морала като основание за нищожност на договорите. В тази връзка са изложени съображения, че понятието „добри нрави“ е динамична категория, чието съдържание е невъзможно за установяване, а наличието на посочената разпоредба е неприемливо, тъй като със същата законодателят изразява отношението си към съдържанието на сделките от гледна точка съответствието им с добрите нрави, което е „недопустимо за едно безпристрастно съвременно законодателство“. На следващо място, по приложението на нормата на чл. 26, ал. 1, пр.3 ЗЗД има създадена обилна съдебна практика /задължителна и незадължителна/ и поредното й тълкуване не би допринесло за точното й прилагане и за развитието на правото.
В останалата си част изложенията съдържат оплаквания за допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалноправни норми, представляващи касационни основания за неправилност на решението по чл. 281 ГПК, разглеждането на каквито в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. Проверката за правилност на съдебния акт би могла да се извърши само в случай, че същият бъде допуснат до касационен контрол.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението на СГС.
При този изход на делото жалбоподателите ще следва да бъдат осъдени, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на Р. Г. Д. сумата 700 лв. разноски за касационната инстанция, направени за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3826 от 11. 05. 2016 г. по гр. д. № 6725/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, III-В състав.
ОСЪЖДА П. Д. Н. и Я. С. Н., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на Р. Г. Д. сумата 700 лв. разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: