О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
София, 27.04.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 163/2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Ю. Д. А., чрез адв. Бисера Б., САК, против решение № 6841 от 12. 10. 2016 г. по в. гр. д. № 6841/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, II въззивен състав, с което е отменено решение № III-81-3427 от 29. 03. 2016 г. по гр. д. № 52859/2015 г. на Софийския районен съд, 81 с-в, и са отхвърлени предявените от Ю. Д. А. против [фирма] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1 и 2 КТ. Иска се отмяна на решението като неправилно и уважаване на предявените искове. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира се присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция.
Ответната страна по касационната жалба К. Н. Д., като [фирма], чрез адв. Р. С., САК, излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението и за правилност на същото. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
С въззивното решение градският съд, като въззивна инстанция, след отмяна на обжалваното първоинстанционно решение, е отхвърлил предявените от Ю. Д. А. против [фирма] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед № 1 от 15. 07. 2015 г. на [фирма] и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Т.“.
За да постанови този резултат, съставът на съда е приел, че уволнението на ищцата, извършено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, не е незаконно на твърдяните от същата основания – неосъществяване на посоченото в заповедта за уволнение основание за прекратяване на трудовото правоотношение /намаляване обема на работа/ и нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Приел е, че в случай на уволнение с предизвестие наличието на закрилата по чл. 333 КТ се преценява към момента на връчване на предизвестието, а не към връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Приел е, че в случая, предизвестието е връчено на ищцата на 15. 06. 2015 г., към този момент същата не е била в отпуск заради временна неработоспособност /такъв й е разрешен едва на 30. 06. 2015 г./ и работодателят не е бил длъжен да изисква предварително разрешение от инспекцията по труда, поради което не е допуснато нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ. Приел е, че е доказано намаляването на обема на работата със заключението на допуснатата съдебно-счетовона експертиза, установяваща намаляване с 21 % на приходите на едноличния търговец през първото полугодие на 2015 г. в сравнение с полугодие през предходната година, поради което към връчване на едномесечното предизвестие се е било осъществило и визираното в нормата на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ основание, пораждащо право на прекратяване на трудовото правоотношение. Приел е, че при преценката си относно незаконосъобразността на уволнението съдът е ограничен от основанията за това, посочени от ищеца, поради което обсъждането от първоинстанционния съд на липсата на извършен подбор без въведен от ищцата довод за нарушение на чл. 329 КТ представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прието е, че уволнението не е незаконосъобразно на посочените от ищцата основание, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и обусловеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ са неоснователни.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят два процесуалноправни въпроса, първият от които е свързан със задължението на въззивния съд да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към спора, както и всички твърдения, доводи и възражения на страните, релевантни към предмета на делото. Твърди се, че разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК, както и в решения, постановени по отменения ГПК.
Така твърдяното противоречие не е налице. Нито едно от представените от касатора или цитирани, но непредставени решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в тълкувателната част на мотивите, в която се дава принципен отговор на поставени правни въпроси и се формира задължителна практика съдържат отговори на посочения процесуалноправен въпрос. Такива не се съдържат дори и в решаващата част на мотивите Приложените към изложението две решения на ВКС – решение № 126 от 2. 05. 2011 г. по гр. д. № 1227/2010 г., III г.о. и решение № 334 от 19. 12. 2013 г. по гр. д. № 1241/2012 г., IV г.о. дават отговор на въпроси, свързани със съкращаването на щата като материалноправна предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение. Цитираното, но непредставено решение № 31 от 6. 07. 2010 г. по гр. д. № 2987/2008 г. на ВКС, I г.о. формира практика по въпросите дали включването в границите на урбанизирани територии на земеделска земя, възстановена с влязъл в сила план за земеразделяне и скица към него, води до промяна на собствеността и формира ли се спор за материално право, ако според предвижданията на подробния устройствен план възстановеният имот не е заснет като самостоятелен обект, а е включен в съсобствен имот; легитимиращият се с решение на органа по поземлената собственост по чл. 27 ППЗСПЗЗ по какъв съдопроизводствен ред следва да защити искането си за обособяване на възстановения имот в самостоятелна вещ – административен или исков граждански. В цитираното, но непредставено решение № 467 по гр. д. № 504/2012 г. на ВКС, I г.о. също е даден отговор на различен въпрос – прието е, че искът по чл. 108 ЗС съдържа две претенции за защита. Цитираното, но непредставено решение № 164 от 10. 05. 2011 г. по гр. д. № 95/2010 г., I г.о. също разглежда други въпроси, свързани с реда на защита при възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници, когато общината откаже да нанесе имота в действащия кадастрален план поради спор за материално право, както и за съотношението на чл. 13а, вр. чл. 26 от ППЗСПЗЗ и чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Цитираните, но непредставени решение № 31 по гр. д. № 2589/2002 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 24 от 1. 02. 1999 г. по гр. д. № 1912/97 г., IV г.о. са постановени по реда на отменения ГПК и не формират задължителна съдебна практика, а и те също не съдържат обсъждане на поставените от касатора въпроси – разглеждан е проблемът дали наличието на влязло в сила реституционно решение на поземлената комисия е предпоставка за допустимост на предявения ревандикационен иск. Тоест, нито едно от посочените от касатора решения на ВКС не съдържа отговор на поставените в изложението на основанията по чл. 280 ГПК въпроси и твърдяното противоречие не е доказано. Независимо от това, следва да се посочи, че въззивният съд е обсъдил всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и всички относими към спорното право доказателства, поради което не би могло да се приеме, че решението му противоречи на формираната по поставения въпрос практика на ВКС в решения по чл. 290 ГПК /непосочени и непредставени от жалбоподателката/.
Вторият процесуалноправен въпрос е неясен /“Съществен въпрос е, че въззивният съд се е произнесъл в решението си, че доверителката ми не е поискала от първоинстанционния съд да обяви уволнението й за незаконосъобразно се съдържат в исковата молба“/. Вероятно целта на въпроса е да се изясни проблемът дали, при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът, при преценка основателността на иска, е ограничен само от посочените от ищеца основания за незаконност на уволнението. Твърди се, че разглеждането на този въпрос ще допринесе за точното приложение на закона и за развитието на правото – основание за допускана не касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така посоченото основание не е налице. По поставените въпроси е формирана задължителна съдебна практика с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС /решение № 555 от 09. 02. 2012 г. по гр. д. № 1224/2010 г., IVг.о., , решение № 125 от 29. 05. 2012 г. по гр. д. № 534/2011 г., г.о., решение № 205 от 2. 08. 2013 г. по гр. д. № 1244/2012 г., IV г.о. и др./, в които е прието, че съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, включително и на факти, свързани с липсата на подбор, ако твърденията за незаконност на уволнението не са основани на нарушение на чл. 329 КТ. В този смисъл, поредното разглеждане на тези въпроси не би допринесло за точното приложение на закона и за развитието на правото.
С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателката основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение и проверка на правилността му.
При този изход на делото ищцата Ю. Д. А. ще следва да бъде осъдена, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на К. Н. Д., като [фирма], сумата 300 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7444 от 12. 10. 2016 г. по в. гр. д. № 6841/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, II „В“ въззивен състав.
ОСЪЖДА Ю. Д. А., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на К. Н. Д., като [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 300 лв. разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: