О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
София, 17.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 1433/2017 година.
Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. А. И., чрез адв. П. К., против определение № 120 от 1. 02. 2017 г. по гр. д. № 3658/2016 г. на ВКС, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 2297 от 08. 06. 2016 г. на Н. А. И. срещу решение № 16 от 25. 01. 2016 г. по гр. д. № 363/2015 г. на ОС – Габрово. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му.
Ответната страна по частната жалба Прокуратура на Република България не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срок, от лице имащо право на жалба, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 275, ал.2 ГПК и е допустима.
Представеното от частния жалбоподател изложение на основанията по чл. 280 ГПК не следва да бъде обсъждано. Частната жалба е по алинея 2, а не по алинея 3 на чл. 274 ГПК /не е частна касационна жалба/, поради което не намират приложение правилата на касационното обжалване по глава 22 ГПК и осъществяването на контрол на атакуваното определение на ВКС от друг тричленен състав на ВКС не е обусловено от предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК условия за допускане до касационно обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане касационната жалба на Н. А. И. срещу решение № 16 от 25. 01. 2016 г. по гр. д. № 363/2015 г. на ОС – Габрово, съставът на ВКС е приел, че същата е недопустима, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като делото има за предмет искове с правни основания чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, с цена на всеки от тях до 5000 лв. /615 лв. – на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и 5000 лв.– на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди/.
Така постановеното определение от друг тричленен състав на Върховния касационен съд е законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. са изключени от касационен контрол. Неоснователен е доводът за постановяване на определението в противоречие с разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК. Според цитираната норма, не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска „до 5000 лв.“, от което следва, че ограничението на касационното обжалване се отнася до въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. включително, а подлежащите на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела са тези, които са постановени по искове с цена над 5000 лв. В този смисъл е и практиката на ВКС.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 120 от 1. 02. 2017 г. по гр. д. № 3658/2016 г. на ВКС, ІV г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: