О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
София, 24.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 1832/2017 година.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
С определение № 565 от 28. 02. 2017 г. по гр. д. № 3360/2015 г. на Варненския окръжен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е изменено решение № 1553 от 6. 12. 2016 г., поправено с решение № 62 от 20. 01. 2017 г. по в. гр. д. № 3360/2015 г. в частта за разноските, като присъдените в полза на [фирма] разноски са намалени от 2084, 05 лв. на 1447, 63 лв., присъдените в полза на Х. И. К. разноски са увеличени със сумата 930, 34 лв. /от 12262, 25 лв. на 13192, 59 лв./ и дружеството е осъдено да заплати на ищеца допълнително 930, 34 лв., дружеството е осъдено да заплати на ОС – Варна допълнително сумите 187, 38 лв. държавна такса и 168, 90 лв. разноски за вещи лица.
Определението е обжалвано от [фирма] в частта, с която в полза на ищеца Х. И. К. са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за трите инстанции над сумата 6940 лв. до присъдения размер от 13192, 59 лв., както и в частта, с която претенцията на [фирма] за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите не е уважена над сумата 1447, 63 лв. до сумата 4911, 26 лв. Иска се отмяна на определението в атакуваните части и решаване на въпроса за отговорността за разноските в изложения по-горе смисъл.
Ответникът по частната жалба Х. И. К. изразява становище за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима, а разгледана по същество – частично основателна.
Относно дължимите на ищеца Х. К. разноски.
Определението по чл. 248 ГПК е незаконосъобразно в частта, с която в полза на Х. К. са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение над сумата 11889, 22 лв. до сумата 13192, 59 лв.
Пред трите инстанции ищецът е направил следните разноски за адвокатски възнаграждения: 4650 лв. – за първата инстанция, 3500 лв. – за въззивната инстанция при първоначалното разглеждане на делото, 4034, 60 лв. – за касационната инстанция при първоначалното разглеждане на делото, 4034, 60 лв. – за въззивната инстанция при повторното разглеждане на делото.
Пред всяка от инстанциите ответното дружество е правило своевременно възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на заплатените възнаграждения.
Настоящият състав намира така направените възражения за неоснователни.
С подадената искова молба са били предявени 8 бр. обективно съединени искове с цена на всеки от тях: 33674, 41 лв., 8253 лв., 7472 лв., 5502 лв., 98 лв., 33 лв., 1220 лв., 495 лв. – всички с обща цена 56747 лв. Според чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение при интерес 56747 лв. възлиза на 2232, 41 лв., а ако се определя отделно адвокатско възнаграждение по всеки от исковете – в размер на 4806, 98 лв.
Дори да се приеме, че адвокатското възнаграждение следва да се определи като за един иск с цена 56747 лв. и минималният му размер по наредбата е 2232, 41 лв., то договореният такъв за всяка от инстанциите при първоначалното разглеждане на делото /РС, ОС и ВКС/ – 4650 лв., 3500 лв., 4034, 60 лв. не е прекомерен. Касае се за дело с фактическа и правна сложност, при което договореното и платено адвокатско възнаграждение с приблизителен размер около двукратното минимално дължимо такова за всяка от инстанциите, съответства на фактическата и правна сложност на делото и извършените по него процесуални действия.
При повторното разглеждане на делото от ОС същото е останало висящо само относно исковете за сумите : 33674, 41 лв., 8253 лв., 7472 лв., 5502 лв. – общ размер 54901, 41 лв. Според чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение при интерес 54901, 41 лв. възлиза на 2177, 04 лв., а ако се определя отделно адвокатско възнаграждение по всеки от исковете – в размер на 3591, 58 лв. Дори да се приеме, че адвокатското възнаграждение следва да се определи като за един иск с цена 54901, 41 лв. и минималният му размер по наредбата е 2177, 04 лв., то договореният такъв за въззивната инстанция при повторното разглеждане на делото – 4800 лв. не е прекомерен, а размерът му /около двукратния размер на минималното възнаграждение/ е съответен на фактическата и правна сложност на делото и на извършените пред въззивната инстанция, при повторното му разглеждане, процесуални действия.
Поради изложеното, не са налице предпоставките за приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Общият размер на направените от ищеца разноски за адвокатски възнаграждения пред РС, ОС, ВКС /при предходното разглеждане на делото/, ОС /при повторното разглеждане на делото/ възлиза на 16984, 60 лв. От тази сума ще следва да бъдат присъдени 11889, 22 лв. – съответно на уважения процент на исковете, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.
Определението следва да бъде отменено в частта, с която в полза на ищеца са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение над сумата 11889, 22 лв. до сумата 13192, 59 лв. и за разликата между тези суми претенцията за разноски не следва да бъде уважавана. В останалата обжалвана част определението, касаещо присъдените на ищеца разноски, следва да бъде потвърдено.
Относно дължимите на ответника [фирма] разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8/2017 г./, размерът на възнаграждението за процесуално представителство от юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. При решаване на въпроса за размера на дължимото на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи настоящата редакция на нормата, тъй като процесуалноправните норми имат обратно действие и се прилагат и за висящи и неприключили процесуални правоотношения, освен ако изрично е предвидено друго. При тази редакция на нормата, дори за всяка от инстанциите /РС, ОС, ВКС, ОС/ да се присъди максимално допустимия размер на юрисконсултско възнаграждение – по 300 лв. за инстанция, то общият размер на същото би бил 1200 лв. – под присъдения с определението размер от 1447, 63 лв.
Поради изложените съображения, определението следва да бъде потвърдено в частта, с която претенцията на [фирма] за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите не е уважена над сумата 1447, 63 лв. до сумата 4911, 26 лв.
При този изход на делото Х. К. ще следва да бъде осъден да заплати на частния жалбоподател сумата 10 лв. възнаграждение за осъществяваното процесуално представителство от юрисконсулт в настоящото производство, съответно на уважената част от частната жалба.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 565 от 28. 02. 2017 г. по гр. д. № 3360/2015 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която, на основание чл. 248 ГПК, е изменено решение № 1553 от 6. 12. 2016 г., поправено с решение № 62 от 20. 01. 2017 г. по в. гр. д. № 3360/2015 г. в частта за разноските, като присъдените в полза на Х. И. К. разноски са увеличени над сумата 12262, 25 лв. до сумата 13192, 59 лв. и в частта, с която е оставено без уважение искането на [фирма] по чл. 248 ГПК за намаляване на присъдените в полза на ищеца разноски над сумата 11889, 22 лв. до сумата 12262, 25 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. И. К. за изменение, на основание чл. 248 ГПК, на решение № 1553 от 6. 12. 2016 г., поправено с решение № 62 от 20. 01. 2017 г. по в. гр. д. № 3360/2015 г. на В., чрез увеличаване на присъдените в полза на Х. И. К. разноски от сумата 12262, 25 лв. на сумата 13192, 59 лв.
ИЗМЕНЯ, на осн. чл. 248 ГПК, решение № 1553 от 6. 12. 2016 г., поправено с решение № 62 от 20. 01. 2017 г. по в. гр. д. № 3360/2015 г. на В. в частта относно присъдените в полза на Х. И. К. разноски, като намалява същите от 12262, 25 лв. на 11889, 22 лв.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 565 от 28. 02. 2017 г. по гр. д. № 3360/2015 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на [фирма], за изменение, на осн. чл. 248 ГПК, на решение № 1553 от 6. 12. 2016 г., поправено с решение № 62 от 20. 01. 2017 г. по в. гр. д. № 3360/2015 г. на В. в частта за присъдените в полза на дружеството разноски, чрез увеличаването им от 1447, 63 лв. на 4911, 26 лв.
ОСЪЖДА Х. И. К. да заплати на [фирма] сумата 10 лв. юрисконсултско възнаграждение за осъществявано процесуално представителство в настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: