О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София, 02.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова т.д. № 60212 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма], чрез юрисконсулт С. В., против решение № 743 по т.д. № 1829/2015 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 с-в, с което след частична отмяна на решение от 16. 02. 2015 г. по т.д. № 134/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, са отхвърлени предявените от [фирма] срещу А. Р. П. искове с правни основания чл. 422 ГПК. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и уважаване на исковете. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба А. Р. П. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С обжалваното решение апелативният съд, след частична отмяна на първоинстанционно решение на окръжен съд, е отхвърлил предявените от [фирма] против А. Р. П. искове с правни основания чл. 422 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че [фирма] има вземане срещу А. Р. П., произтичащо от договор за поръчителство от 15. 09. 2010 г., сключен между банката и А. П., и договор за кредит № 86 от 24. 11. 2008 г. и анекси към него № № 1/29. 01. 09г., 1/15. 09. 2010 г., 2/24. 03. 11г. и 3/30. 12. 11 г., сключен между банката и кредитополучателите [фирма], [фирма] и [фирма], за сумите: 441900 евро главница по чл. 430, ал. 1 ТЗ, 18067, 77 евро договорна /възнаградителна/ лихва за периода 25. 08. 2012 г. – 28. 03. 2013 г. по чл. 430, ал. 2 ТЗ и 20633, 35 евро наказателна лихва за периода 25. 08. 2012 г. – 28. 03. 2013 г.по чл. 92 ЗЗД, за което вземане е издадена, на осн. чл. 417 ГПК, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 2. 04. 2013 г. по ч. гр. д. № 664/2013 г. на РС – Дупница.
За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът не е доказал, че към отправяне и получаване на писменото изявление на банката до длъжниците за обявяване на предсрочна изискуемост са се осъществили фактите, пораждащи за банката правото да отнеме преимуществото на срока и да обяви за изискуем целия остатък от кредита, предвидени в т. 6 от анекс № 3/30. 12. 2011 г., изменящ т. 23.1 от договора за кредит – просрочие с повече от 30 дни на вноска от новия погасителен план, уговорен с анекс № 3/30. 12. 2011 г., предвиждащ изплащане на предоговорения размер на дълга от 452900 евро на 49 месечни вноски, считано от 25. 11. 2011 г., с краен срок на погасяване 25. 11. 2015 г., с размери както следва: 6 месечни вноски по 1000 евро, 12 месечни вноски по 2000 евро, 12 месечни вноски по 6000 евро, 10 месечни вноски по 8000 евро, 8 месечни вноски по 16000 евро и последна изравнителна месечна вноска. Приел е, че заключенията на съдебно-счетоводните експертизи на вещото лице Г. В. вх. № № 4721/18. 07. 2014 г. и 6970/27. 10. 2014 г. установяват единствено, че към 4. 10. 2012 г. размерът на непогасените задължения към банката възлиза на 448643, 40 евро, която сума включва 441900 евро главница, 6322, 04 лв. лихва и 421, 36 евро наказателна лихва, без да е ясно кои задължения или част от тях са били с настъпил и кои с ненастъпил падеж, както и има ли просрочие с повече от 30 дни на вноска по новия погасителен план. Прието е, че експертизите не са изследвали изпълнението на последния уговорен погасителен план /според който дължимите месечни вноски са били с размери от по 1000 евро за периода 25. 11. 11 г. до 25. 05. 12 г. и с размери от по 2000 евро за периода 25. 06. 12г. – 25. 10. 12 г./, нито установяват неплащане на изискуема вноска по този погасителен план и продължителност на забавата повече над 30 дни към 4. 10. 2012 г. Прието е и ненадлежно упражнено от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем предвид съдържанието на нотариалната покана, предвид липсата на данни за вписването й и завеждането й в съответните нотариални книги, предвид вписано връчване на 14. 11. 2012 г. на управителите на дружествата–длъжници „срещу разписка“, без самите разписки за връчване да са приложени по делото, и с оглед изричното и своевременно направените от ответника възражения в посочения смисъл. Прието е, че след като фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание, поради което искът по чл. 422 ГПК за установяването му подлежи на отхвърляне.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпросът дали достигането до знанието на кредитополучателя на изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост, при наличие на обективните предпоставки за това, има за последица настъпване на предсрочна изискуемост и по отношение на поръчителя или е необходимо изрично уведомяване на последния. Твърди се, че изводите на въззивния съд по посочения въпрос противоречат на решение № 40 от 17. 06. 2015 г. по т.д. № 601/2014 г. на ВКС, I т.о. и решение № 23 от 24. 03. 2015 г. по т.д. № 1717/13 г. на ВКС, I т.о. /и двете постановени по реда на чл. 290 ГПК/, в които е прието, че предсрочната изискуемост настъпва в момента на получаване от кредитополучателя на изявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, както и че от този момент целият неплатен остатък от кредита става предсрочно изискуем не само за кредитополучателя, но и за поръчителя.
Така поставеният въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд, нито е от значение за изхода на делото. Изводът за несъществуване на процесното вземане в заявения размер и на предявеното основание е базиран главно на аргумента за недоказаност осъществяването на фактите, пораждащи за банката субективното право да обяви предсрочна изискуемост, предвидени в т. 6 от анекс № 3/30. 12. 2011 г., изменящ т. 23.1 от договора за кредит – просрочие с повече от 30 дни на вноска от новия погасителен план. Като допълнителен аргумент се сочи и недоказаност на твърдението за надлежно упражнено право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем по отношение на кредитополучателя и солидарно отговорните с него главни длъжници /предвид съдържанието на писменото изявление и посочените в същото основания за възникване на предсрочна изискуемост, предвид липсата в представеното копие на поканата на данни за вписването й в съответната книга – номер, том, регистър, дата, предвид връчването й срещу разписка на длъжниците и поръчителя без представяне на самата разписка и др./. Мотивите не съдържат извод, според който предсрочна изискуемост не е настъпила, тъй като изявлението на банката за обявяването й е било отправено и достигнало до кредитополучателя, но не и до поръчителя. А и този въпрос би бил от значение и би могъл да повлияе на изхода на делото само в случай, че са установени обективните предпоставки, пораждащи за банката субективното право на отнемане преимуществото на срока.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не е налице общото основание за допускане до касационен контрол на въззивното решение и проверка на правилността му – посочване на правен въпрос, обусловил решаващата воля на съда и от значение за изхода на конкретното дело.
Ответната страна по касационната жалба не претендира деловодни разноски за настоящата инстанция, а и такива не са направени.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 743 по т.д. № 1829/2015 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: