О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 164
София, 01.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 60271/2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от М. Х. Ч.-Л. против решение № 180 от 6. 06. 2016 г. по т. д. № 150/2016 г. на АС – Пловдив, 2 с-в В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 8 от 11. 01. 2016 г. по т.д. № 136/2014 г. на ОС – Смолян в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Х. Ч.-Л., като [фирма], ЕИК[ЕИК], против Община – С., при условията на евентуалност, иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, за присъждане на сумата 28000 лв. Поддържа се неправилност на решението в обжалваната част и се иска отмяната му и уважаване на иска. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира се присъждане на деловодни разноски.
Ответната страна по касационната жалба – [община] изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Претендира съдебни разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционно решение на окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. Х. Ч.-Л., като [фирма], ЕИК[ЕИК], против Община – С., при условията на евентуалност, иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, за присъждане на сумата 28000 лв., включваща стойността на разходи и труд за изработка на архитектурната част от проект за реставрация и адаптация на „А. конак“,[жк], [населено място], с която общината неоснователно се е обогатила за сметка на ищцата.
За да постанови посочения резултат по евентуалния иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, съдът е приел, че ищцата не е доказала да е изработила през 2009 г. и предала на общината същата година част „Архитектурна“ от проект за реставрация и адаптация на „А. конак“,[жк], [населено място]. Прието е, че представеният по делото, от Община – С., проект е идентичен с проект за реставрация и адаптация на „А. конак“, кв. Р., [населено място], изработен съвместно от арх. Ч.-Л. и арх. Х. през 2003 г., съгласуван на 21. 07. 2003 г. с Националния институт за паметниците на културата към МК, по възлагане от общината. Изработването на идейния проект било възложено с цел участие на общината в проект BG 0102.03 „Инвестиции в културното наследство и реклама на културно-туристическите ресурси в [община]“, по програма ФАР, по който не било получено финансиране. Отношенията, свързани с възлагането и заплащането на изпълнителите са били уредени още през 2003 г. Изводът за идентичност на проекта от 2003 г. и този от 2009 г. е направен въз основа на следните доказателства: графичните части /9 бр. чертежи/ на двата проекта – видимо идентични, с отбелязани години на изготвяне 2003 г. върху някои от чертежите, с вписани проектанти арх. Ч.-Л. и арх.Х., с удостоверено върху чертежите съгласуване от 21. 07. 2003 г. с НИПК към МК и предвид установените различия само в изготвените количествено-стойностни сметки и в обяснителните записки; устните обяснения на вещото лице Т. Д.-Т. в проведеното на 1. 10. 2015 г. съдебно заседание относно част „Архитектурна“ на проекта; показанията на свидетелите М. Х.-Х. /участвала като архитект в изработването на проекта от 2003 г./ и И. Г.. Прието е, че с така изработения от ищцата и арх. Х. още през 2003 г. идеен проект, тогава останал нереализиран, общината, през 2009 г., е участвала по програма Е. Гърция-България 2007-2013г., за създаване на „Център за обучение, предприемачество и трансгранични инициативи“. В обобщение, съдът е приел, че не се касае за изготвен от ищцата през 2009 г., чрез инвестиране на интелектуален труд и средства, нов идеен проект, различен от този от 2003 г., със стойността на който общината да се е обогатила неоснователно за сметка на ищцата.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните материалноправни въпроси: дали приемането по смисъла на чл. чл. 264 и 266, ал. 1 ЗЗД на възложената по договор за изработка работа включва само фактически действия по получаване на изработеното или изисква и одобряване на изработеното като съответно на поръчаното; към кой момент следва да се счита за приета възложената работа за изготвяне на идеен проект – към момента на предаване на изработеното от изпълнителя на възложителя или към момента на одобряването му от възложителя и от съответните органи и институции. Така формулираните въпроси са относими само към отхвърления с влязло в сила решение главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на исковата сума от 28000 лв. на договорно основание, като възнаграждение по сключен договор за проектантски услуги, и са свързани с приложението на относимите към този иск разпоредби на чл. чл. 264 и 266, ал. 1 ЗЗД. Същите не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд по евентуалния иск по чл. 59 ЗЗД, предмет на обжалваната част от въззивното решение, нито разглеждането на тези въпроси би могло да повлияе на изхода на делото по евентуалния иск по чл. 59 ЗЗД. Въпроси, касаещи преценката налице ли е съответствие между възложеното и изработеното и отнасящи се до начина на приемане от възложителя на изработеното от страна на изпълнителя биха били относими при спор, свързан с реализиране на договорна отговорност, породена от договор за проектантски услуги, но същите нямат никакво значение за преценката налице ли е неоснователно обогатяване на ответната община със стойността на новосъздаден от ищцата през 2009 г. архитектурен проект за реставрация и адаптация на собствената на общината сграда „А. конак“, налице ли е обедняване на ищцата със стойността на вложения интелектуален труд и разходи за изработване на проект и произтичат ли обедняването и обогатяването от обща група факти. В останалата си част изложението съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, представляващи касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, каквито е недопустимо да се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение и проверка на правилността му.
При този изход на делото жалбоподателката ще следва да бъде осъдена да заплати на Община – С. сумата 2800 лв. разноски за производството пред настоящата инстанция, направени за адвокатско възнаграждение.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 180 от 6. 06. 2016 г. по т. д. № 150/2016 г. на АС – Пловдив, 2 с-в В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 8 от 11. 01. 2016 г. по т.д. № 136/2014 г. на ОС – Смолян в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Х. Ч.-Л., като [фирма], ЕИК[ЕИК], против Община – С., при условията на евентуалност, иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, за присъждане на сумата 28000 лв.
ОСЪЖДА М. Х. Ч.-Л., като [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Община – С. сумата 2800 лв. съдебни разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: