О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
София, 10.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2270/2017 година.
Производството по делото е образувано по реда на чл. 307 ГПК, по подадена от П. М. Н. молба вх. № 5008516 от 23. 01. 2017 г. по описа на СРС, с която се иска „да бъде възобновено гр. д. № 19326/2013 г. на СРС, 35 с-в по чл. 303 ГПК“.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, установи следното:
Производството по гр. д. № 19326/2013 г. на СРС, 35 с-в е прекратено с постановено на 29. 01. 2015 г. определение, като недопустимо, на основание чл. 299 ГПК, поради разрешаване на правния спор, заявен с предявения от П. М. Н. против И. Р. Д. иск по чл. 45 ЗЗД, с влязъл в сила съдебен акт /влязла в сила присъда, с която е отхвърлена същата претенция, предявена с граждански иск в наказателното производство/. Срещу така постановеното определение е била подадена частна жалба от П. Н., която е оставена без разглеждане, като просрочена, с определение № 2169 от 27. 01. 2016 г. по ч. гр. o. № 11124/2015 г. на СГС, ГО, II-Д въззивен състав. Така постановеното определение, с което за пръв път градският съд се е произнесъл по допустимостта на подадена частна жалба, е преграждащо по своя характер и е подлежало на обжалване, на осн. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, с частна жалба по чл. 274, ал. 2 ГПК, пред Софийския апелативен съд (ограничението по чл. 274, ал. 4 ГПК се отнася само до правото на касационно обжалване с частна касационна жалба на въззивни определения, потвърждаващи преграждащи първоинстанционни определения, постановени по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК). Жалбоподателят П. Н. не е бил уведомен за възможността и сроковете за обжалване на определението на СГС лично или чрез процесуалния му представител. Няма данни да е узнал за така постановеното от СГС определение преди подаване на молба вх. № 5008516/23. 01. 2017 г. С последната се иска „възобновяване“ на прекратеното дело, тъй като никой не е уведомил молителя, че частната му жалба срещу постановеното първоинстанционно прекратително определение е оставена без разглеждане. По съществото си това искане е за разглеждане на подадената от П. Н. частна жалба срещу първоинстанционното прекратително определение, отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск по чл. 45 ЗЗД.
При тези данни настоящият състав намира, че подадената от П. М. Н. молба вх. № 5008516 от 23. 01. 2017 г. по описа на СРС, с която се иска „да бъде възобновено гр. д. № 19326/2013 г. на СРС, 35 с-в по чл. 303 ГПК“ по своя характер представлява не молба за отмяна по чл. 303 ГПК, а частна жалба по чл. 274, ал. 2 ГПК срещу определение № 2169 от 27. 01. 2016 г. по ч. гр. o. № 11124/2015 г. на СГС, ГО, II-Д въззивен състав в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от същия частна жалба вх. № 10637/24. 06. 2015 г. срещу определение от 29. 01. 2015 г. по гр. д. № 19326/2013 г. на СРС, 35 с-в. Компетентен да се произнесе по така подадената частна жалба по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, е Софийският апелативен съд.
Следва да се добави, че разглеждането на молба вх. № 5008516 от 23. 01. 2017 г. по описа на СРС по реда на чл. 303-309 ГПК би било недопустимо, тъй като е подадена срещу неподлежащ на отмяна по чл. 303 ГПК акт – срещу прекратително определение, постановено на осн. чл. 299 ГПК /не поради отказ от иска – чл. 233 ГПК/, което определение, освен че не подлежи на отмяна, към настоящия момент не представлява и влязъл в сила съдебен акт. С оглед на горното, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и делото изпратено на Софийски градски съд за администриране на подадената от П. Н. молба вх. № 5008516 от 23. 01. 2017 г. по описа на СРС като частна жалба по чл. 274, ал. 2 ГПК срещу определение № 2169 от 27. 01. 2016 г. по ч. гр. o. № 11124/2015 г. на СГС, ГО, II-Д въззивен състав в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от същия частна жалба вх. № 10637/24. 06. 2015 г. срещу определение от 29. 01. 2015 г. по гр. д. № 19326/2013 г. на СРС, 35 с-в, и евентуалното й изпращане на Софийския апелативен съд за произнасяне по същата, по компетентност.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2270/2017 г. на ВКС, III г.о.
ИЗПРАЩА делото на Софийски градски съд за администриране на подадената от П. Н. молба вх. № 5008516 от 23. 01. 2017 г. по описа на СРС като частна жалба по чл. 274, ал. 2 ГПК срещу определение № 2169 от 27. 01. 2016 г. по ч. гр. o. № 11124/2015 г. на СГС, ГО, II-Д въззивен състав в частта му, с която е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 10637/24. 06. 2015 г. срещу определение от 29. 01. 2015 г. по гр. д. № 19326/2013 г. на СРС, 35 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: