О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
гр. София, 09.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.дело № 600 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от Б. В. М., чрез адв. А. М., касационна жалба против решение № 1536 от 18. 07. 2016 г. по гр. д. № 1043/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 с-в, с което е потвърдено решение № 8260 от 30. 11. 2015 г. по гр. д. № 4053/2013 г. на СГС, ГО, 9 с-в, с което е уважен предявеният от М. Г. П. и М. П. М. против Б. В. М. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните по делото, че договорът за покупко-продажба, сключен на 17. 08. 2012 г., с н.а. № 45, т. V, рег. № 16704, н.д. № 732/2012 г. на нотариус И. Д., с който М. Г. П. и М. П. М., чрез пълномощника си Б. В. М., са продали на Б. В. М. собствения си недвижим имот – апартамент № 13, находящ се в [населено място],[жк], бл. № 9, вх. В, на 5 етаж, със застроена площ 99, 53 кв.м., ведно с избено помещение /мазе/ № 13 със застроена площ 3, 39 кв.м., който апартамент е нанесен с идентификатор 68134.4333.1501.1.67, а жилищната сграда нанесена с идентификатор 68134.4333.1501.1, построена в поземлен имот с идентификатор 68134.4333.1501 по одобрената КККР, е недействителен на основание чл. 40 ЗЗД. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие на основания по чл. 280, ал. 1, точка 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба М. П. М., И. М. К. и П. М. П. /последните двама конституирани като страни на основание чл. 227 ГПК, като наследници на починалата ищца М. Г. П./, чрез адв. И. М., изразяват становище за липса на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради непоставяне от касаторите на правен въпрос от значение за изхода на делото. Претендират разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от М. П. М. и М. Г. П. против Б. В. М. иск с правно основание чл. 40 ЗЗД, за обявяване за недействителен на договор за покупко-продажба на апартамент, сключен на 17. 08. 2012 г., с н.а. № 45, т. V, рег. № 16704, н.д. № 732/2012 г. на нотариус И. Д., с който М. П. М. и М. Г. П., чрез пълномощника си Б. В. М., продават на Б. В. М. собствения си апартамент, съставът на апелативния съд е приел, че пълномощникът на ищците Б. В. М. е договарял в тяхна вреда, тъй като договорената продажна цена на апартамента от 55000 лв. е значително по-ниска от средната пазарна цена, на която са извършвани продажби на подобни жилищни имоти, в същия квартал, през същия период, възлизаща на 62007 евро /99, 53 кв.м. х 623 евро/. Прието е, че в хипотезите на овластяване на представителя да договаря цената, включително и сам със себе си, той следва да осъществи това правомощие с грижата на добър стопанин и да се съобрази със средната пазарна цена, за да не се увреди представляваният. Прието е, че недобросъвестността на пълномощника е доказана с факта, че същият е договарял сам със себе си. Поради наличие на предпоставките на чл. 40 ЗЗД е прието, че договорът за покупко-продажба е недействителен и не е породил действие по отношение на прехвърлителите.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа формално позоваване на чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и 3 ГПК, но със същото не се поставя никакъв материалноправен или процесуалноправен въпрос. Развити са оплаквания за допуснати от въззивния съд съществено процесуално нарушение /на чл. 202 ГПК/, изразяващо се в кредитиране заключение на вещото лице за средната пазарна цена на имота към сключване на процесния договор, при което експертът не се е съобразил с местонахождението и квадратурата на жилището, вида строителство, наличието на вписана ипотека върху апартамента, с евентуалната първоначалната цена на имота в случай на изнасянето му на публична продан и с др. обстоятелства от значение за пазарната стойност на жилищния обект. Всички тези оплаквания представляват касационни основания за неправилност на решението по чл. 281 ГПК и разглеждането им в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. Проверката за правилност на съдебния акт би могла да се извърши само в случай, че същият бъде допуснат до касационен контрол. К. съд би могъл само да конкретизира и квалифицира поставен от жалбоподателя правен въпрос, но не е длъжен и няма право да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол, само по себе си, е достатъчно за недопускане касационно обжалване на въззивното решение. В посочения смисъл са мотивите в точка 1 от тълкувателно решение № 1/2010 г. ОСГТК. За пълнота на изложението следва да се посочи, че не се обосновава и наличие на някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 и 3 ГПК. Към изложението има приложени две решения на районен съд, без да е удостоверено влизането им в сила и верността им с оригинала, нито във връзка с какъв въпрос се представят.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното решение на Софийския апелативен съд.
При този изход на делото жалбоподателят ще следва да бъде осъден, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на И. М. К. и на П. М. П. по 1000 лв. на всеки от тях разноски за касационната инстанция, направени за адвокатски възнаграждения.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1536 от 18. 07. 2016 г. по гр. д. № 1043/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 с-в.
ОСЪЖДА Б. В. М., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на И. М. К. сумата 1000 лв. и на П. М. П. сумата 1000 лв. разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: