О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София, 13.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3821/2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от М. Н. К. против решение № 21 от 17. 02. 2016 г. по в. гр. д. № 671/2015 г. на АС – Пловдив, 1 с-в В ЧАСТТА, с която е отменено решение № 1536 от 23. 07. 2014 г. по гр. д. № 2481/2012 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която предявеният от М. Н. К. против К. Н. В., при условията на евентуалност, частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е уважен над сумата 15557, 83 лв. до сумата 50000 лв. и вместо това е постановено решение, с което за посочената разлика частичният иск е отхвърлен. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната част и се иска отмяната му и уважаване на частичния иск за пълния предявен размер от 50000 лв. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира се присъждане на деловодни разноски.
Ответникът по касационната жалба К. Н. В. изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Претендира съдебни разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С обжалваното решение апелативният съд, след частична отмяна на първоинстанционния съдебен акт по евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, е отхвърлил предявения от М. Н. К. против К. Н. В. частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД над сумата 15557, 83 лв. до сумата 50000 лв. В частта, с която евентуалният иск е уважен за сумата 15557, 83 лв. въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Отхвърлителното решение на първоинстанционния съд по главния частичен иск за сумата 50000 лв., претендирана на основание чл. 240, ал. 1 ГПК, е влязло в сила.
За да постанови посочения резултат по евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен като частичен за сумата 50000 лв. /част от получената без основание и подлежаща на връщане сума от 117255, 83 лв./, съдът е приел, че от получените от ответника К. Н. В., чрез банкови преводи, общо 117255, 83 лв., същият е върнал на ищеца М. К. сумата 92698 лв. Това е станало чрез банкови преводи, извършени в периода 2. 06. 2010 г. – 23. 08. 2010 г., от лицето П. Т., действащ от името и за сметка на ответника К. Н. В.. Тези обстоятелства са приети за установени въз основа на представените 29 бр. платежни нареждания с вписани в тях основания за превод „захранване на сметка“ и заключението на съдебно-икономическата експертиза на вещото лице К., от свидетелските показания на П. Т., който заявява, че ответникът К. В. му е наредил получените от продажбата на козметични продукти средства да се превеждат от свидетеля не по сметка на К. В., а по сметка на ищеца М. К., както и при съобразяване с обстоятелството, че ищецът нито е оспорил получаване на сумата от 92698 лв. от лицето П. Т., нито е установил съществуващи между него и П. Т. правоотношения, даващи основание за извършване на банкови преводи в посочения размер. Приел е, че 9000 лв. от получените от ответника 117255, 83 лв. са преведени не от ищеца, а от лицето Д. К., съпруга на ищеца, което е установено от платежните нареждания и заключението на съдебно-икономическата експертиза на вещото лице К., поради което не се дължи връщане на тази сума на ищеца. В обобщение е прието, че от извършените от ищеца в полза на ответника банкови преводи на суми в общ размер 108255, 83 лв. /117255, 83 лв. – 9000 лв./, 92698 лв. са върнати от ответника на ищеца, поради което размерът на получените при начална липса на основание и подлежащи на връщане суми възлиза на 15557, 83 лв. /108255, 83 лв. – 92698 лв./, до която сума следва да се уважи и предявеният за 50000 лв. частичен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд и от значение за изхода на делото. Цялото съдържание на изложението включва само и единствено оплаквания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и поради необоснованост на същото. По-конкретно, сочат се допуснати от въззивния съд нарушения на чл.чл. 235 и 236 ГПК при мотивиране на съдебния акт, необсъждане в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, необсъждане на всички фактически твърдения, правни доводи и възражения, направени от страните и свързани със спорното право, необсъждане на всички събрани по делото доказателства, несъответствие между фактическите изводи на въззивния съд и събраните по делото доказателства, нарушение на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК при кредитиране показанията на свидетеля П. Т., нарушение на чл. 269 ГПК, изразяващо се в произнасяне от апелативния съд по невъведени с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение и по такива, наведени допълнително, след изтичане на срока по чл. 259 ГПК. Всички тези оплаквания представляват касационни основания за неправилност на въззивното решение и разглеждането им в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. Съгласно приетото в ТР № 1/2010 г., т. 1, жалбоподателят е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело. К. съд може само да конкретизира и квалифицира формулирания от касатора правен въпрос, но не е оправомощен да извежда същия от твърденията на касатора и сочените от него факти и обстоятелства, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба. Непосочването от касатора на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните специални основания за това, посочени в точки 1, 2 и 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на атакуваното въззивно решение и проверка на правилността му.
При този изход на делото жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба сумата 4000 лв. разноски за настоящата инстанция, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 21 от 17. 02. 2016 г. по в. гр. д. № 671/2015 г. на АС – Пловдив, 1 с-в В ЧАСТТА, с която е отменено решение № 1536 от 23. 07. 2014 г. по гр. д. № 2481/2012 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която предявеният от М. Н. К. против К. Н. В., при условията на евентуалност, частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е уважен над сумата 15557, 83 лв. до сумата 50000 лв. и вместо това е постановено решение, с което за посочената разлика частичният иск е отхвърлен.
ОСЪЖДА М. Н. К. да заплати на К. Н. В. сумата 4000 лв. съдебни разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: