О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 607
София, 04.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1514/2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от А. 28 – [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], чрез юрисконсулт Р. Я.-И., против решение № 6836 от 19. 08. 2016 г. по гр. д. № 14265/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, 2 възз. с-в, с което е потвърдено решение от 23. 06. 2015 г. по гр. д. № 471/2015 г. на СРС, 76 с-в, с което са уважени предявените от А. А. Б., ЕГН [ЕГН], против А. 28, [населено място], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира се присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция.
Ответникът по касационната жалба А. А. Б., чрез адв. П. В., изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от А. Б. против А. 28 искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ, съставът на градския съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „генерален директор“ на А. 28, извършено със заповед № 80 от 13. 11. 2014 г. на министъра на транспорта, след съгласуване с министър-председателя, на осн. чл. 19а, ал. 2, вр. чл. 54 от Закона за администрацията – по преценка на министъра на транспорта, е незаконно, тъй като съгласно чл. 64а, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване, разпоредбите на Закона за администрацията не се прилагат за авиационния оператор А. 28, представляващ юридическо лице – второстепенен разпоредител с бюджетни средства към МТИТС, което се издържа както с бюджетни средства, така и с приходи от собствена дейност. Приел е, че А. 28 не е орган на изпълнителната власт, нито администрация на орган на изпълнителната власт или на друг орган на държавната власт или на местно самоуправление, че възложените му по закон функции са транспортни /обслужващи/, не са с властнически характер, не са свързани с изпълнението и приложението на законите, не са във връзка с реализиране на изпълнителната власт. По изложените съображения и с оглед нормата на чл. 64а, ал. 1 ЗА е направен извод за неприложимост на Закона за администрацията по отношение на А. 28. Прието е, че към основанията за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца приложими са разпоредбите на Кодекса на труда, сред предвидените в кодекса основания за уволнение не фигурира „по преценка“ на работодателя или назначаващия орган, поради което извършеното уволнение на ищеца е незаконно и следва да бъде отменено. Приета е основателност и на обусловените искове по чл. 344, ал. 1, точки 2 и 3 КТ.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя въпросът: „Ръководителите на държавните структури, създадени със закон или ПМС, попадат ли в обхвата на органите по чл. 54, ал. 1 ЗА и могат ли техните договори да бъдат сключвани, изменяни и прекратявани съгласно чл. 54, ал. 5 ЗА, от министъра, към който е създадена структурата?“. Твърди се, че разглеждането на посочения въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така твърдяното основание не е налице.
На първо място, поставеният въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и разглеждането му не би повлияло на изхода на делото. Изводът за незаконност на уволнението е основан не на невъзможността договорът с генералния директор на авиационния оператор А. 28 да бъде прекратен от министъра на транспорта, информационните технологии и транспорта /такъв извод въззивното решение не съдържа/, а поради неприложимост в създаденото правоотношение с генералния директор на авиационния оператор на Закона за администрацията, включително и на нормата на чл. 19а, ал. 2 от същия, даваща възможност за уволнение на съответния ръководител по преценка на назначаващия орган.
На следващо място, въпросът е зададен твърде общо – отнася се до всички „държавни структури, създадени със закон или ПМС“ и до всички правоотношения /трудови или служебни/, възникнали с ръководителите на тези държавни структури, а формулировката му не позволява отчитането на спецификите на конкретния случай. Относно авиационния оператор А. 28 съществува специална правна норма, изрично изключваща приложението на разпоредбите на Закона за администрацията – чл. 64б, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване. Според същата, авиационният оператор А. 28 е юридическо лице – второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и от приходи от собствена дейност и за него не се прилагат разпоредбите на Закона за администрацията. Тази норма съществува наред с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от У. правилник на А. 28, приет на осн. чл. 64б, ал. 6 З., според която ръководството на А. 28 се осъществява от генерален директор, който се назначава и освобождава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, след съгласуване с министър-председателя. Както в У. правилник на А. 28, така и в З. липсва разпоредба, аналогична на чл. 19а, ал. 2 ЗА. В този смисъл, нормата на чл. 64б, ал. 1 З. е ясна, разбираема, недвусмислена, редакцията й не създава предпоставки за противоречивото й тълкуване и неправилно прилагане и не поражда затруднения при определяне на точния й смисъл.
С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение и проверка на правилността му.
При този изход на делото жалбоподателят ще следва да бъде осъден, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищеца А. А. Б. сумата 3100 лв. разноски, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6836 от 19. 08. 2016 г. по гр. д. № 14265/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, 2 възз. с-в.
ОСЪЖДА А. 28, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], да заплати на А. А. Б., ЕГН [ЕГН], сумата 3100 лв. разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: