О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
София, 28.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия Ваня Атанасова гр.д. № 1061 по описа за 2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от С. И. Т., чрез адв. Ф. М., против решение № 263 от 18. 11. 2016 г. по гр. д. № 425/2016 г. на Великотърновския апелативен съд, ГО, с което е потвърдено решение № 117 от 18. 03. 2010 г., поправено с решение № 303 от 28. 07. 2016 г., по гр. д. № 28/2016 г. на Русенския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. И. Т. против С С. Д. иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата 32000 лв., дължима на основание сключен между С. И. С. и С. Д. Д., на 7. 04. 2015 г., договор за заем. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба С С. Д. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С обжалваното решение апелативният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от С. И. Т. против Свилена С. Д. иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата 32000 лв., чието връщане се дължи на основание сключен между С. И. Т. и С. Д. Д. /наследодател на Свилена С. Д./, на 7. 04. 2015 г., договор за заем, съдът е приел, че искът е неоснователен, тъй като не е доказано сключването на договор за заем, предвид реалния характер на сделката и недоказаност на твърдението за предаване на исковата сума от заемодателя на заемателя. В тази връзка е прието, от фактическа страна, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и заключения на съдебномедицинската и съдебно-счетоводна експертизи, че в началото на месец април 2015 г. наследодателят на ответницата С. Д. споделял, че срещу него се упражнява психически тормоз за пари, на 1. 04. 2015 г. напуснал дома си и се върнал на 4-5 април за няколко часа, а на 6 срещу 7 април се обадил по телефона и уведомил близките си, че е приет в спешния център в Р., със счупен нос и челюст. Не са кредитирани ангажираните от ищеца гласни доказателства, според които предаването на сумата е станало на 7. 04. 2015 г. следобед, в магазина на ищеца, така както е посочено и в договора за заем /дата на предаване на сумата 7. 04. 2015 г. и срок за връщането й в същия ден – 7. 04. 2015 г./, тъй като от представените писмени доказателства и заключението на съдебномедицинската експертиза е установено, че ищецът е бил приет в болница за лечение на фрактурата на носа и челюстта на 07. 04. 2015 г., след полунощ /в 1, 42 ч. на 7. 04. 2015 г. е извършено и документирано рентгеново изследване на челюст и носни кости/, и е останал на стационарно лечение в продължение на около седмица. Прието е, че на 1. 04. 2015 г. С. Д. е имал наличност по банковата си сметка в размер на 57809, 39 евро, на 2. 04. 2015 г. – 53706, 83 евро, на 3. 04. 2015 г. – 48578, 62 евро, а на 6. 04. 2015 г. /ден преди сочената от ищеца дата за предаване на сумата 55000 лв./ е изтеглил от банковата си сметка 55000 лв., равняващи се на 28161 евро. Прието е, че преди април 2015 г. между ищеца и С. Д. е съществувало облигационно отношение, произтичащо от издаден от последния в полза на ищеца запис на заповед, по който са правени банкови преводи по сметка на М. Т. /съпруга на ищеца/, с основание за превод на сумата- запис на заповед, издаден в полза на С. Т.. След съвкупна преценка на събраните по делото гласни доказателства, писмени доказателства и заключения на съдебномедицинска и съдебно-графическа експертизи е направен извод за недоказаност на твърдението на ищеца за предаване на сумата 55000 лв. от С. Т. на С. Д., на основание сключения на 7. 04. 2017 г. договор за заем. От правна страна е направен извод за недействителност на договора за заем, предвид реалния характер на сделката.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и се сочат 6 бр. решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290-293 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика, но не се поставя никакъв правен въпрос – материален или процесуален, относно който да се твърди решаването му в противоречие с практиката на ВКС. К. съд може да квалифицира и да конкретизира посочения в изложението правен въпрос, но няма право сам да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и определящ рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР № 1/10г., т. 1/.
Независимо от горното, за пълнота би могло да се отбележи, че приетото в обжалваното въззивно решение не противоречи на приетото в цитираните в изложението решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290-293 ГПК. Според решение № 123 от 2. 05. 2012 г. по гр. д. № 959/2011 г., 3 г.о., изявлението за получаване на сумата, съдържащо се в договора за заем, има свидетелстващ характер и би могло да бъде доказателство за предаване на сумата, но решението не съдържа извод, според който в този случай /при наличие на разписка/ е изключена възможността да се твърди и доказва непредаване на сумата от заемодателя на заемателя. В решение № 379 от 6. 01. 2014 г. по гр. д. № 171/2012 г. на ВКС, 4 г.о. се приема, че реалният елемент – получаването на сумата по договор за заем се удостоверява от заемателя с поемането на задължението да върне същата и в тежест на оспорващия реалното предаване е да установи отрицателния факт на неполучаването. В съответствие с приетото в посоченото решение са и изводите на въззивния съд – въз основа на ангажираните от ответника-заемател доказателства /писмени, гласни, заключение на вещо лице/ съдът е приел за доказано твърдението му за неполучаване на сумата 55000 лв. по процесния договор за заем. В тълкувателните мотиви на решение № 190 от 23. 01. 2014 г. по т.д. № 483/12г., 1 т.о. е разгледан въпрос, който не е обсъждан в обжалваното въззивно решение – допустими ли са свидетелски показания за установяване погасяване на задължението по писмен договор за заем за потребление при наличието на писмен документ, съдържащ изявление на кредитора за окончателно погасяване на паричното задължение. В решение № 283 от 1. 11. 2016 г. по гр. д. № 2117/2016 г., 4 г.о., решение № 546 от 23. 07. 2010 г. по гр. д. № 856/2009 г., 4 г.о. и решение № 253 от 17. 10. 2014 г. по гр. д. № 2902/14г., III г.о. се приема, че ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност над 5000 лв., не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености, за обстоятелствата при сключване на договора, поведението на страните преди и след сключването му, за установяване действителната обща воля на страните и точния смисъл на договорните клаузи, съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД. Тези въпроси не са били обсъждани във въззивното решение.
С оглед на горното, настоящият състав намира, че не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение и проверка на правилността му.
Ответната страна по касационната жалба не претендира деловодни разноски за настоящата инстанция, а и няма данни такива да са направени.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 263 от 18. 11. 2016 г. по гр. д. № 425/2016 г. на Великотърновския апелативен съд, ГО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: