О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 843
гр. София, 09.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 3398/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ, чрез процесуалния си представител прокурор С. Ц. против решение № 113 от 20.05.2016 г., постановено по в. гр. д. № 143 по описа за 2016 г. на Апелативен съд – Велико Т..
С обжалваното решение,Великотърновският апелативен съд е потвърдил решение № 626 от 18.12.2015 г. по гр. д. № 698/2015 г. на Окръжен съд – Плевен, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на П. И. К. сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на обвинение срещу него за извършено престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 213а, ал. 2, т. 5 във вр. чл. 142, ал. 2, т. 6 във вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което образувано ДП № 32/2014 г. по описа на Специализираната прокуратура, което е прекратено спрямо П. К. с Постановление от 24.03.2015 г., влязло в сила на 14.04.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, като в останалата част до претендирания размер от 30 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Излагат се твърдения, че по делото нямало доказателства за реално претърпени от ищеца вреди, които да са в причинна връзка с повдигнатото обвинение. Подържа се, че въззивният съд е нарушил на материалния закон, тъй като критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД е неправилно приложен.
В изпълнение изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към жалбата има приложено изложение на основанията за допускане до касация като са формулирани следните въпроси : материално правен, който е „ свързан с понятието „справедливост” при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД „ и процесуалноправен въпрос: „Следва ли съдът да изложи мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между вредите и наказателното производство?“. Касаторът сочи, че по първия въпрос решението противоречи на задължителната практика на ВС и ВКС –т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968 г.,т.3 и т.11 от ТР №3 /22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС т.19 от ТР №1/04.012001 г.ОСГК, а по втория процесуалноправен въпрос решението е в противоречие с т.11 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т.19 от ТР №1/04.01.2001 г., съгласно които определянето на обезщетение за неимуществени вреди следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта, установен в чл. 52 ЗЗД, както и , че обезщетение се дължи само за причинените неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в извършване на престъпление.
Ответникът по касация П. И. К. не е подал писмен отговор в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав Трето гражданско отделение, с оглед правомощията си по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./
При тези принципни положения следва да се приеме, че така изведените от жалбоподателя правни въпроси не обосновават допускане до касация на обжалваното решение, доколкото не е налице твърдяното противоречие с цитираната задължителна съдебна практика.
Видно от мотивите на обжалваното решение съдът е обсъдил всички релевантни за дължимото обезщетение въпроси: съобразена е продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство – 9 месеца, като е посочено, че този период може да се приеме за разумен срок за водене на разследването. Съобразена е и тежестта на повдигнатото обвинение по чл. 214, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 213а, ал. 2, т. 5 във вр. чл. 142, ал. 2, т. 6 във вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което се предвижда лишаване от свобода от 2 до 10 години и глоба от 4 000 до 6 000 лв., като може да бъде постановена и конфискация. Обсъдени са и последиците от наказателното преследване за ищеца с оглед събраните по делото доказателства – страх и притеснения от евентуалното му осъждане и от начина, по който ще се промени личния и професионалния му живот, задържането му под стража, продължило три дни, публикациите в средствата за масово осведомяване, както и накърняване на доброто му име и уронване на авторитета му, особено сред неговите колеги – полицаи. С оглед на това не може да се приеме, че съдът не е изследвал настъпилите по вид неимуществени вреди, или че не е установена причинно – следствената връзка между незаконното обвинение и констатираните вредни последици, което би означавало противоречие с цитираната задължителна съдебна практика.
Съобразно изложеното в случая не е изпълнено посоченото от жалбоподателя допълнително основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 113 от 20.05.2016 г., постановено по в. гр. д. № 143 по описа за 2016 г. на Апелативен съд – Велико Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: