О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
Гр. София, 27.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.06.17 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №566/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. [фирма] срещу въззивното решение на Врачански окръжен съд по гр.д. №527/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от В. В. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „организатор по обслужване на С.”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.10 КТ със заповед от 18.01.16 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Намира, че няма формирана съдебна практика на ВКС по приложението на чл.328, ал.1,т.10 КТ, след последното изменение, в сила от 17.07.15 г. Моли касационно обжалване на въззивното решение да се допусне по следните свързани с приложението на тази норма въпроси от предмета на спора: Може ли автоматично да бъде припозната съдебната практика, формирана в периода 31.03.01 – 24.01.12 г., при положение, че от последната дата до 17.07.15 г. правната норма е имала друг текст, без да се отчетат новите икономически условия в страната и измененията в текстовете на КСО, уреждащи правото на пенсия на лица, работещи при първа категория труд?; 2. Правната норма на чл.328, ал.1,т.10 КТ отнася ли се само за пенсиониране на служителите, изпълнили условията на т.нар. трета категория труд / въпреки че КСО не използва вече тези термини/ или се отнася за всички работници и служители, които са изпълнили условия за стаж и възраст и за които е възникнало правото на пенсиониране?; Може ли съдът да тълкува волята на законодателя, без да отчете мнението на вносителя на ЗИД на КТ, обн. ДВ , бр.54/15 г. МТСП?
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява. След подаване на жалбата, по сходен с процесния казус, свързан с тълкуването и прилагането на чл.328, ал.1,т.10 КТ, ред.17.07.15 г., е постановена практика по чл.290 ГПК – р. по гр.д. №3817/16 г. от 30.05.17 г. на четвърто г.о. на ВКС, на която въззивното решение по настоящото дело съответства.
В обжалваното въззивно решение окръжният съд е приел за установено, че към датата на уволнението му ищецът е придобил право на т. нар. „ранно пенсиониране“ – при условията на първа категория труд – в хипотезата на чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, но не е придобил право на пенсия в общата хипотеза на чл. 68, ал. 1 от КСО. Въззивният съд е извършил съпоставка на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 от КТ – в действащата ? редакция – ДВ, бр. 54/2015 г., в сила от 17.07.2015 г., и в редакцията ?, действала през периода 31.01.2001 г. – 24.01.2012 г. – ДВ, бр. 25/2001 г., както и съпоставка на разпоредбите на § 4 (отм.), ал. 1 от ПЗР на КСО, действала до 31.12.2015 г., и на чл. 69б (нов – ДВ, бр. 61/2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), ал. 1, т. 1 от КСО, при което е установил, че новите редакции преповтарят старите. Въз основа на това е счел, че съдебната практика, постановена при действието на старата редакция на чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 от КТ, във вр. с § 4 (отм.) от ПЗР на КСО, не е загубила задължителната си сила, и се е позовал на постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 311/14.12.2011 г. по гр. дело № 88/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, в което е прието, че с разпоредбата на § 4 от ПЗР на КСО е създадена преходна възможност в интерес на осигурените лица по собствена преценка да се възползват от нея с оглед по-тежки възрастови изисквания за пенсиониране при действащия общ режим, както и че това е лично субективно право на работниците или служителите. Това право не може да се упражни от другата страна в правоотношението – работодателя, който не може да прекрати едностранно трудовото правоотношение с работник или служител поради придобиване право на пенсия в хипотезата на § 4 от ПЗР на КСО. Ищецът не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, затова ответникът-работодател незаконосъобразно е извършил уволнението му на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ.
Тези изводи съответстват изцяло на формираните по сходен казус изводи в посоченото по -горе решение на ВКС по гр.д. №3814/16 г. на четвърто г.о. Там е прието, че цитираната задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК при старата редакция на чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 от КТ, във вр. с § 4 (отм.), ал. 1 от ПЗР на КСО, продължава да е актуална и при действието на новата редакция на чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 от КТ, във вр. с чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО, които се припокриват по съдържание (в този смисъл е и определение № 254/30.03.2017 г. по гр. дело № 4086/2016 г. на III-то гр. отд. на ВКС, постановено от настоящия състав). Изцяло са споделени изложените в обжалваното там въззивно решение съображения по тълкуването на чл.328, ал.1,т.10 КТ, които са идентични с тези по настоящото дело. Като допълнителен аргумент е посочено само последващото изменение на чл. 328, ал. 1 от КТ със създаване на новата т. 10а (ДВ, бр. 98/2015 г.), съгласно която работодателят може да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, и когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО. Според ВКС, ако се възприеме тезата на касатора-ответник, че в чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 от КТ е уредено право на работодателя да прекрати с предизвестие трудовото правоотношение във всички хипотези на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. – и в хипотезите на т. нар. „ранно пенсиониране“, а не само при придобиване на право на „пълна“ пенсия в общата хипотеза на чл. 68 от КСО, то последващото изменение на закона чрез въвеждането на новото основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ не би било необходимо.
В обобщение, отговор на поставените от касатора значими за спора първи и втори въпрос е даден със задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК – ТР №1/19.02.10 г.. Цитираното в третия въпрос мнение на МТСП с тълкуване на правни норми има само информационен характер, който не обвързва и не задължава съда при решаване на споровете, свързани с прилагането на чл.328, ал.1,т.10 КТ, както е посочено във въззивното решение.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Враца по гр.д. №527/16 г. от 2.11.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: