О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№185
ГР. София, 09.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.02.17 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4068/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. Х. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №262/16 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение са отхвърлени: искът на касатора срещу С. Г. по чл.40 ЗЗД, за признаване недействителността на сключения с нот. акт №11/15.03.05 г. договор за продажба на апартамент №26 с принадлежащото му таванско помещение в [населено място], [улица], поради споразумяване във вреда на представлявания ищец; искът на касатора срещу К. и Е. В. с пр. осн. чл.108 ЗС – за признаване на правото на собственост и предаване на владението на ап.26 ; искът на касатора срещу Ц. Т. – П. по чл.108 ЗС, за признаване на правото на собственост и предаване на владението на ателие №1/ обособено след преустройство на таванското помещение към апартамент №26/. След обезсилване на въззивното решение, с което е признато право на задържане на ответниците В. и П. съответно върху апартамента и ателието до заплащането на дължимите суми за извършените от тях в имотите подобрения, са оставени без разглеждане предявените в условията на евентуалност възражения на ответниците за признаване на право на задържане върху двата имота.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 ГПК по въпросите от предмета на спора:
1. Какво е значението на израза „за своя сметка”, когато представителната власт е учредена за извършване на правни действия от името на представлявания за сметка на представителя?
2. Възможно ли е да се сключи договор за покупко-продажба, при който да не се дължи насрещна еквивалентна престация? Покупко-продажбата еквивалентна сделка ли е?
3. Може ли, респ. длъжен ли е съдът да постанови изричен осъдителен диспозитив в хипотеза, при която претенцията за подобрения е била предявена под формата на възражение?
4. Ползва ли се с изпълнителна сила пресъденото по възраженията за право на задържане и прихващане?
5. Задължен ли е въззивният съд при произнасяне по спорния предмет на делото, да обсъди всички относими доказателства, както и въведените от страните доводи и възражения?
Намира, че по първия въпрос не е формирана практика на ВКС, поради което точното му значение следва да се изясни в процеса на правораздаването по конкретния спор. Затова е налице допълнителното основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, съобразно разясненията, дадени в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК.
Според касатора вторият, третият и петият въпрос са решени в противоречие с цитираната и приложена практика на ВКС по чл.290 ГПК и по ГПК, отм. Четвъртият въпрос се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като общо основание за допускане на обжалването във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на закона. По въпроса не е формирана задължителна съдебна практика, поради което точното значение на закона следва да се изясни в процеса на правораздаване при тълкуването му по конкретния спор.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: За да отхвърли иска на касатора по чл.40 ЗЗД срещу отв. С. Г., въззивният съд е приел, че с исковата молба е представено пълномощно, с което ищецът Х. е упълномощил отв. Г. да извършва действия на обикновено управление по отношение на собствения му имот – ап.26 и принадлежащото му таванско помещение на [улица], както и да извършва изрично посочените разпоредителни действия с имота – ипотека и продажба. Пълномощникът е натоварен да действа от името на представлявания, но за своя сметка / за разлика от прякото и косвеното представителство –чл.36 и чл.292 ЗЗД/. Горното и обстоятелството, че пълномощникът е разполагал с представителна власт да прехвърли имота само на себе си означава, че ако същият придобие имота по продажба не дължи на насрещната страна еквивалентната насрещна престация. Разпореждането не е безвъзмездно, но отношенията на страните по продажбата във връзка със заплащането на цената са уредени преди издаване на пълномощното. Или продавачът няма изискуемо и ликвидно притезание спрямо купувача, тъй като същото е погасено преди сключване на договора за продажба. Предприетото действие по прехвърляне на имота не засяга интереса на кредитора и искът по чл.40 ЗЗД срещу първия ответник/ и приобретател на имота/ е неоснователен. Продажбата на имота с нот. акт №11/2005 г. не е недействителна на соченото от ищеца основание, породила е вещно прехвърлително действие и последващите разпореждания с имота в полза на останалите ответници по иска не са непротивопоставими на ищеца. Исковете му по чл.108 от ЗС срещу последващите приобретатели на имота / имотите, след преустройството на таванското помещение/ са неоснователни.
При тези изводи на въззивния съд, първият от въпросите не обосновава общото основание за допускане на обжалването, според разясненото в ТР №1/19.02.10 г. В практиката на ВКС широко са разяснени въпросите на прякото и косвеното представителство – чл.36 и 292 ЗЗД /напр. р. по гр.д. №5237/14 г. на първо г.о., р. по гр.д. №288/11 г. на трето г.о., ТР №5/16 г., т.1 ОСГТК/, на договарянето на пълномощника със себе си – чл.38 ЗЗД / напр. р. по т.д. №713/08 г. на първо т.о./ и на споразумяването на пълномощника и третото лице, с което договаря във вреда на представлявания – чл.40 ЗЗД /ТР №5/16 г., т.3 ОСГТК/. В случая ищецът е упълномощил отв. Г. „ да продава от мое име и за своя сметка единствено и само на себе си” процесния имот. Въззивният съд е тълкувал така изявената воля на упълномощителя-продавач, разграничавайки я от добре известната хипотеза на косвено представителство по чл.292 ЗЗД. Приел е, че в случая пълномощникът – купувач на имота по договора за продажба, скл. с нот. акт №11/05 г., действа от името на продавача – упълномощител, но не му дължи цената, тъй като купува за своя сметка, т.е. произтичащите от възмездността на договора отношения между страните са уредени предварително. В правната теория / Кр. Т. „Доброволното представителство”, стр.47/ се застъпва становище, че действията от чуждо име за своя сметка не са типично представителство, а сочат на някоя от формите на персонална симулация. В подобен смисъл са и възраженията в отговора на ответниците по иска. При подробно застъпените с тълкуване на закона въпроси на представителството в практиката на ВКС, на която въззивното решение съответства, поставеният въпрос е от съществото на спора, отговорът му се извежда при тълкуването на конкретната сделка и затова не обосновава основание за допускане на обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Вторият поставен въпрос също не обосновава общото основание за допускане на обжалването, тъй като по смисъл не съответства на решаващите изводи на въззивния съд. Въззивният съд не е приел, че процесната продажба е безвъзмездна сделка и по нея не се дължи насрещна еквивалентна престация, а че отношенията на страните, произтичащи от възмездността на разпореждането с имота, вече са били уредени към момента на упълномощаването. Затова то е за продажба на имота от името на упълномощителя – продавач, но за сметка на пълномощника-купувач, при договаряне на последния сам със себе си.
При формиране на изводите си по спорния предмет въззивният съд е длъжен и в случая е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните, поради което не е налице противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по петия поставен от касатора въпрос.
ВКС намира за основателно възражението на отв. В. в отговора на касационната жалба, за липса на правен интерес у ищеца – касатор за разглеждане в това производство на останалите два въпроса, относими към заявеното от ответниците – последващи приобретатели на имотите В. и П., по исковете с пр. осн. чл.108 ЗС възражения за право на задържане на имотите до заплащане на направените от ответниците подобрения. Исканията им за признаване на право на задържане са оставени без разглеждане от въззивния съд и свързаните с тях въпроси не са от значение за ищеца – сега касатор, след като няма основания за допускане на обжалването на въззивното решение по исковете с пр. осн. чл.40 ЗЗД и чл.108 ЗС.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №262/16 г. от 15.04.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: